Ако Мартес е искал да предприеме нещо, досега да го е сторил.
Дадох му пастели. Явно не миришат както трябва, дори не ги докосва.
Колко интелигентен е всъщност?
Защо не е украсил плочките в банята с победните си знаци - образи на морски свинчета и песчанки, изрисувани със стихийни, примитивни мазки всеки път, когато е имал кръв под ръка?
Навярно убийството и изяждането на дребен гризач не е чак такава голяма работа, че да се пеят песни и да се рисуват фрески по повода. Ала защитаването на територията, раняването на едър враг, е. Нали?
Или... дали това изобщо бе рисунка, или просто безразборни отпечатъци от лапи и петна, които винов- ното ми, истерично съзнание е обединило в картина?
Обработеният със стъклопласт тапет в антрето вече е чист и лъскав.
Защо не го щракнах с Полароида?
А когато Песи не посочва под коя от двете обърнати чаши, чиито места разменям сръчно, се крие вкусотия, само ми хвърля бърз поглед, сякаш ме преценява, и катурва едновременно и двете със светкавична скорост, грабва парченцето котешка храна с нокти и се втурва към перваза, за да го изяде с насладата на дете, похапващо сладолед... аз се чудя кой от двама ни тук е глупакът.
ПАЛОМИТА
Слънце. Веднага си помислих колко е приятно, когато е топло. Най-сетне топло. Отворих прозореца, но навън е по-студено отвсякога.
Колко глупаво е да се чака.
Колко глупаво е да се мисли.
Изповядвам се пред Всемогъщия Бог
и пред вас, братя, че много съгреших
с мисъл, слово и дело;
мой грях, мой грях,
мой превелик грях.
Удрям се в гърдите за всяка вина, както са ме учили на литургията, удрям, докато ме заболи ръката, и гърдите ме болят, но не изпитвам облекчение.
Затова моля
блажената всякога дева Мария,
всите ангели...
Удрям, удрям, удрям още, понеже допуснах да прекъсна мислите си. Не, не ангелите. Тях за нищо не ги моля. Във всеки случай не и слънчевия ангел, онзи, който е прогонил Сатаната от небето.
Удрям се в гърдите още веднъж, та започвам да кашлям и правя опит да запея Salve Regina, от която си спомням едва частица.
Чуй плача на нещастните прокудени деца на Ева.
Към теб отправяме въздишките, скръбта и плача си от Долината на скръбта.
Зова Мария. Не теб, дето накрая ще претеглиш душите ни. Не теб, ангеле на Страшния съд.
АНГЕЛА
Отново затварям вратата, отново бягам.
Бягам от себе си, бягам от Песи.
Де да знаех поне от какво бягам, от какво се боя.
EKE
Въпреки че понякога ме избягва.
Въпреки че вечно бърза бясно.
Не мисля за тези неща.
Та какво по-близко до царството небесно: Ангела на практика живее у нас.
ТРОЛОВЕ И ВЪОРЪЖЕНИ МЪЖЕ ИГРАЯТ НА ГОНЕНИЦА В ПУЛЕСЯРВИ СУТРЕШЕН ЕЖЕДНЕВНИК, 29.03.2000
Двама са получили огнестрелни рани вчера по време на загадъчен инцидент в района на къмпинг Лехтисари, Пуле- сярви. Изненаданите от диво животно мъже били улучени от заблудени куршуми на останал неизвестен стрелец, който очевидно се опитвал да ги защити.
Хората от Пулесярви дълго време подозирали, че в хижите в затворения през зимата къмпинг на Лехтисари се квартирува неправомерно. Докато проучвали положението, те забелязали следи от взлом по вратите на няколко къщи. В помещенията открили и примитивни постели, стъкмени от мъх и борови клони.
Жилищата били привлекли и животни - отваряйки вратата на една от хижите, мъжете били връхлетени от едър трол. Когато един от тях се опитал да насочи ловната си пушка към животното със заплашително поведение, от близката гора били изстреляни два куршума. Единият улучил въоръжения в рамото, другият одраскал прасеца на негов спътник. Неизвестният, очевидно целил се в трола стрелец по всяка вероятност си е служел с едрокалибрено ловно или войнишко оръжие.
Според биолога специалист по дивите животни Ерик С. Нюхолм, не е необичайно изгладнял хищник, например рис, да потърси убежище в плевня или опразнен склад, особено ако е срещнал затруднения с презимуването.