Принтирам цяла камара какви ли не извадки, само дето нямам усещането, че ще свършат работа. Връщам се в Nettizoo и кликвам на връзката с еволюцията.
Научавам, че конвергенцията се изразява в развитието на сходни външни белези при отделни видове организми, без да са генетично близкородствени. Показателни примери са акулата, ихтиозавърът и делфинът, които са се оформили от съвършено различни гръбначни - акулата от рибите, ихтиозавърът от сухоземните влечуги, а делфинът - от сухоземните бозайници. Въпреки това всички те външно са се развили до животни с вретеновидна форма, перки и опашка, спадащи към екологичната ниша на бързите, океански, рибоядни екземпляри. Налични са и множество други примери: обитаващите тревисти равнини, неспособни да летят птици ему, щраус и моа, или пък такива, наполовина напаснати към живота във водата, като тюлени, морски лъвове и сирени.
Страшно помъдрявам. Значи според написаното, конвергентно развитие означава, че в региони, разположени на особено големи разстояния едни от други, еднаквите климатични условия и околна среда биха могли да образуват от съвършено различни изходни екземпляри живи организми със сходни физически характеристики. Чрез конвергенция от обитаващите Югоизточна Азия бегло наподобяващи бялка или енот дребни дървесни хищници са се зародили например котешките маймуни и троловете, а от друга страна, от млекопитаещите предшественици на приматите - маймуните и човекоподобните. И двата рода са обитавали една и съща екологична ниша, в която ходенето на два крака и предните крайници със сръчни пръсти са били съхраняващи вида фактори...
Нищо полезно.
Взирам се в компютъра. Просто машина.
Налага се да измисля нещо друго.
Просто си представям как дрънчи телефонът у Доктор Спайдърмен. Значи, Йори Хямяляйнен, стара любов, дето му викат Хямя-хямя-ляйнен, понеже вълнението винаги го кара да заеква, та оттам, разбира се, тръгна това Спайдърмен[4].
Вдига след осмия сигнал и по гласа му познавам, че е готов разгневен.
Най-напред пробвам да замажа положението с типичните фрази от рода на „Как е?“, но и сам си зная, че бързо ще ми блокира пътя.
- Мили ми Ангеле, златокъдри херувиме - присмива се с леко носовия си глас Хями. - Току-що ме уреди с особено мощен ритник по задника след едва двумесечна сладостна милост. Чак донякъде се учудвам на обаждането ти. Особено в този му час.
Мъча се да изпелтеча как според мен сме се разбрали да си останем приятели.
- Вече си мислех, че майка ти те е придумала, та нали тъкмо тя вечно бленуваше да общуваш с истински лекар - срязва ме Спайди, а аз се изчервявам. Тонът му се изменя, сега е почти заинтригуван. - Значи не си успял да го закачиш на куката, или бъркам?
Започва да ми просветва, че това обаждане бе ужасна грешка, понеже Спайдърмен продължава без капчица жал.
- Как само ми мънкаше с влажните си, големи сини очи, че в крайна сметка не съм бил твой тип, не съм бил точният за теб, и как си щял „да ме нараниш, ако продължаваш връзка, в която не можеш да участваш пълноценно“. А през цялото време не спираше да опяваш за онзи там.
Наистина ли съм опявал? Ужас. Възможно е. Сякаш пък съм щял да го направя свой, като говоря за него, подмятайки името уж случайно.
- Наслаждаваше се на вкуса от името му с езика си. Марти, Марти, Марти това, Марти онова, познай дали не беше отвратително очевадно. И цялата онази сладка малка реч за трудностите на сериозните отношения още по-явно намекваше, че искаш да ме премахнеш от пътя, за да бъдеш свободен, когато този далечен обект на обожанието ти - и още по-очевадно на бъдещото истинско обвързване с точния човек - узрее да даде зелена светлина. Нали?
Мълча. Друго не мога.
- Е? Какво има?
Прочиствам гърлото си. Няма да ми е лесно.
- Какво знаеш за троловете?
В слушалката отеква сатанински смях.
- Златни ми Ангеле, сега вече се нуждая от разрешение да полюбопитствам. Да не пишеш училищна презентация?
Пробвам да измънкам нещо абсурдно - че е свързано с облог.
- Основно с какво се храни - завършвам безпомощно. Усещам как слушалката облъчва ухото на Спай- дърмен със смутено мълчание.
- Звъниш на скъпо платен ветеринар в осем и половина в неделя сутрин, за да питаш какво ядат троловете? - избухва той.
Знам, че Хями умее да бъде жесток и става такъв винаги, когато може, ала никога не е бил способен да се сдържи при възможност да пококетничи с познанията си. Прав съм. В речта му се прокрадва позната поучителна нотка.
4
Спайдърмен на фински е „Hamahakkimies“, сходно по звучене с фамилията Hamalainen. Б. пр.