Поради ранната пролет в почти оголената от сняг гора не е имало възможност да бъдат проучени следите на стрелеца. Полицията разследва случая.
ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН
Облягам се на перваза, долепил чело до разхлаж- дащата чаша; приличам на трагичен герой от кофти филм - стиснал в юмрука си дрънчаща чаша уиски с лед, аз се взирам в матовия мрак и тихо си нашепвам наум Ангела. По-забранен отвсякога, точно в този миг за мен той е по-недостижим отколкото ако бе застанал на луната.
Погледът ми пълзи по тъмната улица и изведнъж се усещам така, сякаш мислите и спомените ми се смесват там в нещо подобно на двойна експозиция: черна сянка.
Едва доловима, непостоянна черна сянка, две черни сенки, съвършено безшумни, икономични в движенията си като течаща вода, две парчета мрак се разтварят в тъмата при кофите за боклук в единия край на улицата.
Няма никакъв начин да бъда сигурен, дали наистина съм видял това, което си мисля.
АНГЕЛА
Когато се прибирам, най-напред оставам с усещането, че Песи е измислил да изпразни тоалетната си на пода в антрето. Вече започвам да разпознавам нивото на пакостите му: шкафовете са заключени наравно с хладилника, така де - мислех си, че съм успял да го надхитря.
Прецака ме: изтривалката е затрупана с вестникарска плява, разслоена почти до целулозен прах, толкова е фина, после обаче осъзнавам, че хартията е раздирана и хапана, а не рязана с ножица като онази в кутията на Песи.
От него няма и помен и щом навлизам в апартамента, проумявам, че се е случило нещо ужасно. На леглото ми, под завивките съзирам издутина: Песи се е скрил, скрил се е от нещо, за което не знам нищичко.
Приближавам се и докосвам предпазливо камарата. Тя реве, рита и сумти, после пак се кротва и затреперва. Досещам се, че Песи е ужасно разстроен от нещо.
Объркан съм. Връщам се в антрето и машинално се залавям да събирам хартиената пихтия в дланите си, дори не си струва да правя опити да задръствам прахосмукачката с всичко това. Изведнъж в ръката ми попада по-запазено парче - лепилото го е крепило цяло. Етикет с адрес. Етикет, на който пише МИКАЕЛ ХАРТИКАЙНЕН, адрес и няколко реда код. Пристигнало е списание за мен.
Същото списание, което нося в чантата си, списание, с което се гордея безмерно - по тази именно причина го купих от будката още щом го съзрях. На задната корица има реклама, рекламата, за която предстои да обера куп награди, снимка, за която ми платиха 14 000 марки.
Онази най-добра снимка. Тъмният зверски танцьор, лапите - не, ръцете - протегнати към фотографа, изражение, примесило любов и ярост, а на краката - приковаващите погледа Сталкери.
Видял я е.
Разбира.
Различава снимки.
И ги ненавижда.
Или поне тази.
ЮРЬО КОКО: ПЕСИ И ИЛЮЗИЯ, 1944
Ала Песи съвсем смътно съзнаваше, че бе започнал да се учи да опознава себе си едва когато бе зърнал своя образ на повърхността на тъмния, дълбок вир.
EKE
Ето я и нея, в списанието, гордостта на Ангела.
Стилна, дяволски стилна снимка. Направена с изключително майсторство. Частица от света на Ангела и онзи проклет Марти, свят, до който аз никога няма да бъда допуснат.
В същия миг нещо започва да гложди съзнанието ми, свързвам образа с нещо, нещо смущаващо еротично, не, по-силно, порнографско, ала не си спомням какво. Във всеки случай Ангела е ударил в десетката, снимката е сензация, тя е хит, тя е безсрамно сексуална, без обаче да изглежда така.
Тогава започва да ми просветва.
Влизам в дневната и заставам пред полицата с комикси.
Сигурен съм, че го имам някъде тук. Безобразна рядкост е, пиратско издание, да са направени най-много около сто екземпляра. Намериха ми го в Копенхаген, изпод тезгяха на такъв магазин, дето иначе не крият и най-бруталните изстъпления.
Изравям го от дъното на полицата, скрит зад книги с картинки в голям формат. Илюстраторът със сигурност не е използвал дори сносни снимки - за живи модели, разбира се, и дума не може да става. Сравнявайки изображенията с рекламата на Сталкер, забелязвам доста разлики; макар трольт от рекламата да изглежда огромен, той все пак е по-млад на вид екземпляр от перчещите се на рисунките зрели, преувеличено мускулести, пресилено очовечени същества, на които са добавени съвършено нелепи от гледна точка на биологията гениталии, ама нали този образ има навика винаги да прави точно така. От страница на страница забелязвам как илюстраторът е загърбил всякакви задръжки, създавайки умопомрачителна, зверска еротика, където ответната роля е изпълнявана от светли, фини, цупещи устнички, радостно податливи на какви ли не злоупотреби момченца.