Выбрать главу

- Е, вече е жестока.

- Сравни с предишната.

Заедно се вглеждаме в досегашното лого на хокей­ния отбор, предоставено ни с поръчката. Опашато създанийце се пипка с кънките на краката си. Като неспо­лучлива картинка в детска книжка с животни.

- Дявол го взел, от това ще излезе най-доброто в лигата.

- О, безспорно. Лъвът на Другарския спортен клуб от Хелзинки изглежда като болнаво котенце до него.

- Вивиан, би ли добавила името от логото. Виж ста­рия шрифт, после пробвай два-три нови, нещо по-хард, можеш и сама да изредактираш някакъв на тяхна ос­нова.

- Отгоре, отдолу или околовръст?

- Би трябвало да се събере най-добре околовръст - чертая с пръсти дъговидни линии от горната и долната страна на ревналата глава на звяра върху монитора. - Биркаландските... тролове.

- Смятай какъв фешън тим - въздишката на Виви­ан е неподправена.

- Абсолютно.

EKE

Изигравам ходещата на пръсти прислужница, а Ан­гела се разсмива с цяло гърло, истински безгрижен смях, не от учтивост. Поднасям му чашата кафе и се навеждам, като същевременно целувам челото му с полепналите по него няколко кичура.

- Има ли вестник? - прозява се той.

- Момент, Ваше височество, почитаеми сър.

Грабвам сутрешния ежедневник от пода в антрето.

Мирише на печатарско мастило и влажна пролет. Ан­гела прокарва пръсти през косата си и кичурите офор­мят златен ореол, аз пък го обичам до болка.

Едва разгърнал вестника, той подскача като ужи­лен. Чашата издрънчава в пода, пръсната на три пар­чета, кафявата течност се разлива по процепите меж­ду дъските.

- Не, за Бога! - изсъсква той.

АНГЕЛА

Гледа ме от крещящата рекламна снимка. Той.

Подсмихващо се седемнайсетгодишно дете чудо на хокея с ниско чело и скандален червено-зелен екип, хлапак, чието лице отразява безстрашен до болка пу­бертет и интелект, който ще му стигне най-много да изчете комикс за Фантома. Кожа - леко грапава, мъ­жествено подобие на мустак се бори за оцеляване под носа му. В интерес на истината можеше да се окаже истинско бонбонче, ако на горнището му не се мъдре­ше Той.

Превърнал се е в новина. Предложението за лого било възхвалявано до небесата от мениджърите на тима.

Пришит е върху предницата на екипа. Черно-бял, графично изчистен лик сред хаоса от борово зелено, кървавочервено и емблеми на спонсори.

Той. Или не той самият, а някакво неизвестно съз­дание, което прилича на него до степен на противност.

Прилича на моя Песи.

EKE

- Трябва да вървя незабавно.

Припряно се опитвам да измъкна нещо, но не. Ако снимката на брат му е използвана без разрешение, по­ложително разбирам, дето бълва огън и жулел, ала защо трябва и да си ходи, накъде и точно сега?

- У дома - Ангела вече си облича палтото, устни­те му са присвити като прорезна рана. Превърнал се е в кълбо от нерви, леденостуден е, не дава да го до­коснеш.

Тряс.

Вратата се затръшва доста по-звучно, отколкото бе необходимо. Ехото по стълбите наподобява ударите от секирата на палач.

Стоя като ударен от гръм насред стаята. Сякаш ня­каква приемана за даденост, безгласна уговорка вне­запно е била прекратена от едната страна, без да се до­питат до мен.

Потъвам в леглото, дишам на хрипове. Нещо бле­щука в очите ми изпод стола. Онзи стол, на който Ан­гела нахвърля дрехите си нощес. Навеждам се да про­веря.

Ключове.

Ключовете от неговото жилище.

В антрето вече съм набрал номера на мобилния му, изслушвайки в продължение на половин секунда сиг­нала за заето, когато ми просветва каква възможност ми се е удала да му врътна едно спиращо дъха обслуж­ване, същински прислужнически висш пилотаж. Възможност да прилаская в онези дяволски сини очи ад­ски рядкото, но толкова по-драгоценно изражение: да зърна как за още един миг той осъзнава, че съществу­вам.

МАРТЕС

- Мръсна маймуна.

Отнема ми миг да се досетя кой е в другия край на линията. Та това е Микаел, милият, съчувствен, излъч­ващ нежни дихания и ухание на Келвин Клайн Мике­ланджело, който сега размахва огнен меч. Говори по мобилния телефон: около него бръмчи уличното дви­жение.

- Проклет кретен. С какво право?

- С пълно право, драги ми Микаел - изпитвам към него такова смразяващо презрение, че съумявам да изрека названието, което устните ми иначе никога не биха образували. - С пълно право, за което тук си имам и документ.