- Няма нужда. На мен вече ми е кристално ясно.
Така си поема дъх, че чак го чувам. Чувам и как се изменя гласът му, влязъл е в някакво помещение с ехо.
- Ще се чуем отново относно правата за онези снимки. Сега се налага да сложа край на това.
Щрак. Свободно. Сигналът се засилва до пищене в ушите ми, тъй пронизително, че заплашва да изтръгне очите ми от орбитите, лицето ми пламва и аз се заслушвам в него, слушам го, докато не осъзнавам, че ми споделя как следва да постъпя.
Сега се налага да сложа край на това.
ПЕТА ЧАСТ
А ДРУГИЯТ НОЩТА ОБИЧА
ЛАРШ ЛЕВИ ЛЕСТАДИУС:
ПРОПОВЕД ЗА ПРИЧЕСТЯВАНЕ, 1849
Затова по образ ще бъдат черни като цигани, когато пак дойдат да погнат с ноктите си земните обитатели, дето носят кръст на гърдите си. Ала онези от Манала са като горски демони, които вият като вълци, щом надушат мириса на кръв, а някои се смеят като блудници, когато дяволът ги отклони от пътя им.
ПАЛОМИТА
Шум. Стъпки по стъпалата. Вцепенявам се.
Надежда. Внезапна болка.
Качват се нагоре.
Микаел!
Втурвам се към вратата, стъпвам на табуретката и залепям лице за шпионката.
Коремът ме свива от разочарование: да, някакъв млад мъж, не ми е познат, тъмен и очилат. Отива у Микаел, ала не знае, че той не си е у дома.
Все още го няма, но скоро ще си дойде.
Никога не отсъства задълго.
Днес чаках на стълбите заедно с покупките толкова време, че жената от входа дойде и ме видя, сякаш случайно. Не ѝ убягнаха шоколадът и ягодовото вино най- отгоре в торбата, та се зае да ме разпитва ласкаво. А аз, със задъхан глас, ѝ пошушнах като на приятелка, че днес очаквам гост. Важен, прекрасен гост.
Видях как ѝ светнаха очичките.
АНГЕЛА
Още с влизането във входа се залавям да ровя из чантата си за ключовете. Търся отново. Спирам и проверявам всички джобове.
Няма ги.
Трябва да стигна до Песи. Трябва да вляза веднага.
Никога през живота си не съм безпокоил за нищо тази домакинка, ала сега търча нагоре по стъпалата към втория етаж като паникьосан заек и звъня на вратата ѝ разтреперан: бъди си у дома, бъди си у дома, бъди си у дома.
ПАЛОМИТА
Още стъпки, забързани, сега вече е той, сега той изпълва малкия объл свят на шпионката.
Още преди да съм успяла да сляза от табуретката, виждам, че не се качва нагоре, а натиска звънеца на жената с ролките. Звъни ли, звъни, изглежда нервен, после вратата се отваря и забелязвам как коленете му се подвиват, когато онази излиза на прага с цигара в ръка. Микаел обяснява нещо, с едната си ръка се е опрял на рамката на вратата и докато говори, нетърпеливо почуква по нея. Жената се скрива от поглед, но след миг се връща с връзка ключове, която подава на Микаел, обяснявайки му нещо натъртено, с просветена усмивка, а той кима, та целият се тресе.
Скачам от табуретката, сега сега сега, точно сега, отварям вратата, Микаел не е съумял да направи и две забързани крачки по посока на горния етаж, когато го викам по име, казвам му, че имам за него много много много важна работа. Той спира и мръщи вежди, после обаче идва и пита „е?“, а аз го хващам за ръка и го въвеждам в апартамента.
Знам си, че жената от входа е видяла всичко.
EKE
He е намерил друг ключ - звънецът изпиуква приглушено вече четвърти път иззад вратата. Може дори още да не е успял да се добере до дома, или да не е потърсил ключовете. Толкова по-сочна ще е изненадата, понеже те вече го очакват тук, а с тях и отличен бонус. Решавам да застана зад вратата, за да бъда готов, когато чуя стъпките, да отворя отривисто и да възкликна пред слисания и възрадван Ангел: „Изненада!“.
Освен това вече е крайно време - по някаква непонятна ми причина никога не ме е канил у тях. Едва ли ще последват някакви френетични изблици на ярост, ако взема да се вмъкна без разрешение? Ако проникна в ангелските покои?
Ама разбира се, сега си спомням. Густаф Еурен и Едрите хищници по финландските земи в цветни илюстрации. Имам си адски основателна причина да вляза и да си взема книгата. Ангела не ми я върна, макар вече да го питах няколко пъти.
Брутално ценна е.
Вадя ключовете му от джоба си и ги претеглям в ръка.