Имам право. Нали?
ПАЛОМИТА
Вижда ми се угрижен и някак разсеян, но нали все пак е при мен със златните си къдрици, очите, единствените, способни да прозрат отвъд гърдите, отвъд черната коса.
Пита какво ме безпокои. Поглеждам го и се усмихвам, трябва да прочете по лицето ми колко много го харесвам. Защото това е последният миг, в който ще му го покажа. Защото вече няма връщане назад.
И точно както си мислех, тъкмо в подходящия момент се случва онова, което трябва, развръзката.
В ключалката се завърта ключ.
EKE
Ключът се завърта в ключалката.
АНГЕЛА
Обръщам се и о, Боже, та това е Койстинен, собственият амбулантен търговец на Паломита.
Койстинен е нисичък и шкембестичък, и червендалестичък, и плешивичък - от всичко по малко, но нищо както си му е редът. По кожата на слепоочията му блещукат няколко капчици пот.
- И таз добра.
Гласът му е до голяма степен спокоен и малко арогантен. Сякаш през цялото време е очаквал нещо такова, та сега всичките му предчувствия са били оправдани.
- Курва с курва - блъсва Паломита с длан и тя залита към стената, бълвайки бързоструен поток от думи, примесил английски, фински и някакъв език, който не разбирам.
- Стига си се обяснявала, кучко. Я този Дон Жуан да ми каже.
Събирам остатъците от достойнството си.
- Микаел Хартикайнен, тук от горния етаж, добър ден.
Правя опит да поздравя, ала Койстинен зяпа протегнатата ми ръка като кокоши крак, престоял три седмици в хладилника.
- Тук очевидно само чакат да си обърна гърба и се почва.
- Това сега е недоразумение, ясно е като бял ден. Изгубил съм си някъде ключовете, и когато се отбих отсреща, за да взема нови, госпожата искаше да ме пита нещо, а тъй като бегло се познаваме отпреди, то...
По изражението на Койстинен познавам, че съм оплел конците.
- Отпреди значи. Аз обаче съвсем ясно съм ѝ обяснил как стоят нещата по този параграф. Никакви историйки с непознати.
- Тук не е имало никаква... историйка. Поздравили сме се два-три пъти, така се и опознахме и...
Тъкмо да кажа „ходихме си на гости“, ала в последния момент осъзнавам как ще го разтълкува този бо- зав неандерталец.
- Така, а доколко са се опознали младите?
Койстинен говори като в някой финландски филм, той е селският свещеник, който разпитва с назидателен глас слугиня и ратай, заподозрени в полово сношение без брак, и цялата ситуация е тъй комична, че щях да избухна в истеричен смях, ако не бях доловил чувството, пламнало в очите на Паломита - страх и нещо друго, нещо неузнаваемо, но ужасяващо.
Същевременно право изотгоре се чува шум. Сякаш нещо тежко е било преобърнато, например мебел. Шумът е от горния етаж. От собствения ми апартамент.
Песи прави нещо, което не бива да върши.
Налага се да стигна там, слагайки край на този фарс час по-скоро. Койстинен е издал брадичка подобно на булдог; решен е да превърне антрето си в съдебна зала, като чепка нещата със сладострастническа мно- гословност. Той е върховният съдия, той е всички съдебни заседатели; в паниката си решавам да играя изненадващия ключов свидетел.
Разпервам ръце, вирвам задник, свивам рамене, отмятам перчем, нацупвам устни. Придавам на гласа си носов хленч.
- Джийзъс, виж го ти - изписквам. - Ама тук съвсем сигурняшко няма как да е ставало нищо. Койстинен, не схващаш ли, че съм... хмм! Божке!
Извивам ханш.
- Е, от онези момчета!
Койстинен ме стрелва с поглед, а аз увенчавам представлението си с намигване.
Юмрукът му ме застига като мълния, улучвайки ме в скулата, втори ме блъсва в корема, а аз тупвам по задник на стълбището през открехнатата врата, която се затръшва. Щом се изправям, чувам сподавен писък, който секва внезапно.
EKE
В антрето се процежда светлина от дъното на апартамента. Божичко, през вратата на гостната най-на- пред ми се набива в очите крайчецът на бял кожен диван. Всичко, което съзирам, пращи от стил. Стъкло и хром, естествено дърво, бяло, сиво и черно. По стените - литографии.
Настръхвам. Аз съм повече от безмерно вулгарен и лишен от вкус за пич, притежаващ подобен дом. Аз съм скот.
Поне да си събуя обувките.
Когато се навеждам, за да ги изхлузя от краката си, долавям, че апартаментът е изпълнен със сипна, парлива миризма на гора, същото зашеметяващо ухание, което от време на време се разнася около Ангела. Афтършейвът му? Инстинктивно подушвам подмишницата си. Ох, проклетият му синтетичен пуловер вече е носен цяла седмица и му личи.