Подреждам старателно обувките си под закачалката и хвърлям поглед към огледалото в антрето. Дръпвам гребена от задния си джоб и се залавям да приведа в донякъде приличен вид плачещата си за подстриж- ка кичара.
На стълбището се вдига врява, но идва някъде изотдолу; все още не е Ангела.
Влизам в гостната, царството на светлите тонове, вълшебната страна на прецизната преценка. Страница от интериорно списание.
В този миг от лявата ми страна изотзад се чува дращене.
Черна стрела на белия фон.
После всичко се оцветява в червено.
АНГЕЛА
Изкачвам стъпалата с пронизвана от болка буза. Едва ли ще се образува нещо повече от синина, а нея мога да прикрия с фон дьо тен.
През цялото време стисках ключа в юмрука си. Вече е горещ и влажен от пот. Отваряйки вратата, усещам миризма.
Металическа и остра. Примесена с вонята на пресни изпражнения.
Отварям вратата, прекосявам антрето и влизам в гостната. Повдига ми се. Само дето не мога да повърна, понеже всеки мускул по тялото ми е изпаднал в пълно вцепенение.
Еке.
Еке. Долу до ръката му се мъдри връзката ми ключове.
Еке лежи на пода, навсякъде е омазано с кръв. Белият кожен диван прилича на гротескова мухоморка. Върху гърлото на Еке е зейнала втора голяма и о, колко червена уста. Червата му са се изпразнили в джинсите.
Когато усещам порива, изпитвам облекчение.
Приклякам и повръщам на паркета.
Еке, Еке, Еке, какво си направил, човече.
Защо си дошъл тук, ти, който едновременно притежаваше тъй остър ум, толкова хаплив език и немалка преситеност от удоволствия, при все това бе момченце с такава свенлива усмивка, някак смутено от живота.
Ти, който в леглото беше находчив, готов на всичко и пъргав като риба.
Ти, чиято мъжкарска миризма на пот и сперма понякога вибрираше около мен, удряйки черните, чувствителни ноздри като талаз, като заплаха, като сигнал за чуждо стадо.
Песи подскача неспокойно, но някак сковано, сякаш на краката му са прикрепени пружини, гледа към тялото, гледа към мен, отново и отново. Горд е за трима и все пак леко тревожен. Не знае как да реагира, трябва ли да изяде или да предостави плячката си на мен, в качеството ми на единственото останало му стадо.
ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН
Застанали са в кабинета ми тъмносини, излъчващи авторитета си с известно неудобство.
- Затова се нуждаем от ветеринарен лекар - да контролира анестезирането.
- Едър хищник? В нечий дом? - питам и вдигам вежди, придавайки си изключително стъписан вид в опит да печеля време, макар още да не знам за какво бих го използвал, а сърцето ми препуска. Ангеле, Ангеле, къде си стъпил накриво?
- Отначало и ние не се отнесохме съвсем сериозно към това обвинение в бракониерство, но след като видяхме няколко особено убедителни снимки и известни телесни повреди, установихме, че си струва да проучим случая. Да, слабо вероятно е подобно диво животно да бъде държано в апартамент в жилищен блок, но с оглед на безопасността, а и на въпросната законова разпоредба, следва да вземем с нас и ветеринарен лекар. Ако се случи нещо по-неприятно, животното може да бъде...
Правят половинсекундна пауза, а аз знам точно за какво става въпрос.
- Приспано.
- Да.
- А в противен случай какво... ще стане с него?
Полицаите се споглеждат, този въпрос не са го очаквали.
- Навярно за учените то е особено рядък екземпляр.
Работният ми ден клони към своя край, светлината на пролетната вечер позлатява прозореца. Ангеле.
Полицаят трепва невротично.
- В този кабинет положително разполагате с всичко необходимо... вашата асистентка каза, че сте правил такива неща и преди.
Приспивал съм болни кучета, да. И по-едри кучета.
- Ей сега ще бъда готов. Само две минутки.
Полицаят кимва.
- Мога ли да ви помоля да излезете в чакалнята за момент? - казвам им и усещам прилив на облекчение, когато се обръщат охотно, оттеглят се точно както се бях надявал. За щастие, на лекарите - дори на ветеринарите - се подчиняват инстинктивно, безапелационно, дори полицаят не сяда да се чуди защо точно сега се налага да изчака отвън.
Вдигам слушалката с потни ръце. Докато слушам пиукането на телефонния сигнал, мълком ломотя изречения; тръгвай, тръгвай веднага, отведи някъде Песи, върви, преди да са дошли те... А телефонът пиука ли, пиука и най-сетне - облива ме вълна от страхотно облекчение - най-сетне Ангела вдига.