АНГЕЛА
Взирам се в тялото на Еке, долепил мобилния телефон до ухото си.
- Всъщност и аз вече обмислях да замина - отвръщам спокойно на Доктор Спайдьрмен.
ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН
И тъй, аз, Йори Хямяляйнен, скоро безработен специалист по ветеринарна медицина, вървя към полицейската кола, където вече чака специалният отряд.
АНГЕЛА
Кръвта бушува в ушите ми, а в главата ми ечи някакъв безсловесен и непокорен марш; ритъмът му съвпада по такт с паниката - кънти кухо и мощно, и съд- бовно, като ударите на сърцето ми, когато изключвам мобилния и го хвърлям в тоалетната чиния. Навличам си пуловера гортекс в горско зелено, онзи лекия, издръжлив и водоустойчив, дето си го набавих, когато с Паули се канехме да прекараме седмица в Лапландия, ала съм го обличал само тогава. На краката си връзвам обувки за походи с подсилени подметки, поддържащи глезена и непромокаеми, които купих, за да впечатля Йенс, и така се старах, че отвътре са износени.
Навярно ще ми се наложи дълго време да се справям в гората, но сега не мога да се бавя. Малка раница, швейцарско джобно ножче, вода, напълнена набързо от чешмата в празна бутилка от Евиан, пластмасова запалка, вълнен пуловер и втори чифт чорапи. В хладилника няма кой знае какво, освен вакуумиран метвурст с ниско съдържание на мазнини. Не бих могъл да взема много дрехи, но пролетта засега е изумително топла - около двайсет градуса от средата на април насам. Песи подскача наоколо нетърпеливо, надушил е студената ми, кисела пот, страха и паниката.
Вечер е, но не се е стъмнило, проклетият му април; дръпвам вълненото одеяло от дивана, увивам Песи в него и го вземам в обятията си; ах, тролчето ми все още си е леко като перце, ах, колко е крехък и слабичък, доста е пораснал и все пак си е същият като преди половин година, когато животът ми се промени - приех в дома си сменено дете.
ПАЛОМИТА
Контузената ми скула сякаш изгаря в пламъци, когато я долепям до вратата, за да зърна Микаел поне за миг през шпионката. И ето че го виждам; взима по две стъпала наведнъж в странни дрехи, сграбчил продълговат вързоп. Търчи тъй неудържимо, че нямам време дори да отворя и да му викна, затова още не ми е чак толкова тежко, задето Пенти здраво е залостил вратата.
После идват полицаите, две минути след изчезването на Микаел. Сега вече съм убедена, че Пенти е изпълнил заканата си, повикал е полицаи, които да ме отведат. Пенти ми каза, че във Финландия жените, които мамели мъжете си, отивали в затвора. Щяла съм да гния там до края на дните си, роднините ми щели да се принудят да му върнат всички пари, които е пропилял за мен, а аз ще тъна в срам и мръсотия. Те обаче не спират пред нашата врата и в този миг осъзнавам, че съм се надявана на пристигането им. Надявах се да успеят преди Пенти да се върне от кръчмата.
Полицаите се качват на горния етаж, взели са голяма мрежа и голямо куче с намордник, чиито нокти дращят и се хлъзгат по каменните стъпала, а единият носи някакво особено на вид оръжие с дълга цев. Чувам звънеца, чувам как някой вика през процепа за пощата, после шум от разбиване на врата. За миг е съвсем тихо, сетне единият тръгва да слиза с тежки стъпки, мъж с тъжно, кучешко лице и дълго, жълтеникаво палто, не униформа. Сяда на стъпалата и притиска глава с ръце, а миг по-късно се появяват двама други, помъкнали нагоре носилка.
Макар ръката да ме боли зверски, започвам да блъскам по вратата и крещя тъй, че няма как да не ме чуят.
АЛЕКСИС КИВИ: СЕДМИНАТА БРАТЯ, 1870
Юхани: Преследвахме мечка - опасен звяр, който скоро щеше да разкъса и вас, и стоката ви. Убихме стръвницата и по този начин допринесохме за всеобщото благо на родния край. Нима не е полезно да бъдат изтребени всички хищници, духове и дяволи?[20]
АНГЕЛА
Никой не ми обръща внимание. Разбира се, хора в необичайни одежди с огромни вързопи от мохер гонят таксита през цялото време. Вярно, шофьорът вдига вежди, но не ме разпитва. Слава на Бога, Песи съвсем е притихнал в обятията ми, през тънката тъкан долавя странни шумове, надушва непознати миризми.
Пътуването до Каупи отнема едва няколко минути, шофьорът не говори много, само от време на време поглежда към огледалото и се чуди на капките пот по челото ми. Дръпвам една банкнота от джоба си и я муш- вам в ръката му, дори не забелязвам каква е, но със сигурност е достатъчна. Започвам да се препъвам от ръба на шосето към гората. Вече съм нагазил навътре в гъсталака, когато чувам сърдитото ръмжене на потеглящото такси. Ако все още си спомням добре, продължавайки да вървя през гората на Каупи с гръб към залязващото слънце, би трябвало да стигнем района на природен резерват Халимасярви; това е единственият маршрут, по който няма да се натъкнем на твърде много жилища, а отвъд ни очакват горите на Тейско.
20
Прев. Максим Стоев, изд. Делакорт, С., 2006. В оригинала думата „тролове“ е употребена вместо,духове“. Б. пр.