На няколко пъти замалко да се просна на земята и Песи се дразни, гърчи се и шава под одеялото. Решавам, че сме се отдалечили достатъчно от пътя, смъквам го долу и го размотавам. В очите му искри възбуда, ушите потрепват, ноздрите тръпнат сред безумния хаос от горски миризми, а опашката е напрегната антена камшик, на която не убягва нищо.
Тогава долавям шум, какъвто не би трябвало да се чува по това време на годината, ала безжалостно предвещава настъпващата пролет и знам, че сега Песи може да ме напусне необратимо и завинаги. Звукът е печално монотонен, повтарящ се като камбана за опело.
Кука кукувица.
АНИ СУОН: КОПРИНЕНОНЕЖНА И ТРОЛОВЕТЕ, 1933
- Който е пил нектар от тролска чаша, никога няма да се измъкне от тролската пещера.
Крехкото създание изпищя от ужас при вида на двете страшилища.
- Не се бой - прошепна младият трол. - Нищо лошо няма да те сполети.
Погледна момичето и се примоли:
- Остани тук, аз единствен от тролското племе копнея и тъгувам като хората. Когато бях малък, майка ми ме разменила с човешко дете. Искало ѝ се да заприличам на тях по мъдрост и умения. Ала татко не траеше хората. Взел ме обратно и отвел смененото дете. Аз обаче седем дни и нощи бях лежал в люлката на човешкото бебе, заслушан в люлчините песни на човешката майка. Оттогава съм само наполовина трол, другата половина копнее да се завърне сред хората.
ДОКТОР СПАЙДЪРМЕН
Наистина прекрасно е усещането да си пиян.
И най-болезнените, най-тежките и мъчни неща на определен етап ти се струват съвсем, така де, да кажем поносими.
Можеш да ги анализираш като през кафенееща стъклена стена. Можеш да ги нищиш, без да се налага целият да се оплиташ в тях. Размишлението в нетрезво състояние е като да наблюдаваш отровни насекоми в буркани с дебели стени и плътни капачки, но умуваш ли на трезва глава, все едно вървиш през гъстак, гъмжащ от същите създания, където могат да напъ- плят оголения ти врат или да те ужилят по крака, ако и за секунда измениш на напрегнатата си бдителност.
Не мисля за трупа на младежа.
Не мисля къде ли може да е Ангела сега.
Мисля си за приказни самодиви, за трепкащи, шептящи сенки, дето подмамвали младежите да се отклонят навътре в гората, омотавали ги в нишките си и те никога не се завръщали.
Какво в крайна сметка ги е отвело натам? В никакъв случай мяркащата се из пустите борови гори изящна ръчица, нито пък косата, отметната иззад някоя канара, а носещият се из въздуха трепетен еротичен заряд, пътеката на феромоните.
Трябва да е миризма, свързана по някакъв начин със запазването на целостта на микрообществото. Може например да влияе само на мъжките екземпляри, може да е средство по-младите членове на стадото да засвидетелстват подчинението си пред алфа-мъжкаря и способността си за съвместна работа. Например. Понеже това би обяснило и защо тролът на Ангела не е атакувал него, не се е опитал да го убие, а е защитавал територията му винаги, когато е имал случай. Подчинявал се е. Не е прегризал кабелите на компютъра, нито е раздрал тапицерията на дивана в сгоден момент. Ангела е бил неговият алфа-мъжкар.
Това би обяснило и много други неща.
Феромони отвъд границите на вида? Не е невъзможно. Мускусът например влудява както овцебика, така и султана в неговия харем.
Феромон, който влияе само на мъжките екземпляри? Очевидно. А феромон, който въздейства само на определени мъжкари? Онези, за които е особено важно да направят впечатление на други мъжки индивиди?
Защо не.
А дали - задавам си въпроса, обзет от сладостен страх, сякаш пристъпвам по хрущящ еднонощен лед - в цялата тази работа няма и нещо друго, различно от сумата на молекулярни случайности?
Защо са тук?
Защо - съдейки по преданията и приказките често - са имали вземане-даване с хората точно по времето, когато жилищата им вече сериозно са започвали да никнат из горската пустош? После, в началото на новата ера, са били сведени до митове и легенди. Дори и след официалното си откриване, те са останали притаени. Сега обаче сме свидетели на някакъв подобен пробив, точно както по времето, когато човекът се е опитвал да прокуди троловете от собствените им територии.