Вече се случва.
Завръщат се, устремени към същата онази цел от епохата, за която разказват приказките: историите за тролове, заселили се съвсем близо до хорските обита- ния, въртяли търговия с тях и практикували културен обмен, внедрявайки собствените си малки в човешките домове...
Завръщат се, а боклукчийските кофи и бунищата са новите им жертвени камъни.
Пристигат, защото са принудени. Интензивното лесовъдство, замърсяването и намаляването на дивечовите популации са ги притиснали в ъгъла.
Глобалното затопляне.
Разсмивам се с глас и си поръчвам още пиячка. Уискито привършва, скръцва капачката на бутилка джин, наливам, вдигам чаша и наоколо ми изниква гора.
Песи. Едва не поглеждам към пода до мен, какво ли прави тук, дали се кани да скочи в скута ми? Тогава разбирам и бузите ми пламват. Джинът. Мирисът на гора. Хвойновите плодчета и Келвин Клайн. Колко ефективна и асоциативна била паметта на човешкото обоняние.
Тъкмо да бутна чашата настрана, ала напрягам мускулите на бузите си и я прекатурвам. Потискам потръпване, макар устата ми най-напред да се изпълва с хлад, а сетне стомахът ми - с горещ блуждаещ огън.
Завръщат се, следвайки примера на врабчетата и гълъбите, на плъховете - съжителстват с нас, щем или не щем. Ядат каквото сме сметнали за излишно, крадат по малко и спят в нашите изоставени сгради. Ходят като чародеи по плевниците, както повелява традицията. Изтикват собствената си територия навътре в човешките поселения, най-подмолно, а ние дори не забелязваме, преди да се озоват сред нас.
Дано са доволни.
САМУЛИ ПАУЛАХАРЮ:
СПОМЕНИ ОТ ЛАПЛАНДИЯ, 1922
Ала най-сигурното и неопровержимо доказателство за съществуването на земните духове е фактът, че мнозина дори и в наши дни са зърнали със собствените си очи тоя земен народ, даже са говорили и общували с представителите му. Не бива да се съмняваме в тях, понеже са стари християни, които не си припомнят врели-некипели.
АНГЕЛА
Внезапно Песи замръзва.
Вече сме съвсем близо до района на Халимасярви и никой не ни е притеснявал. Добре че слънчевите лъчи падат все по-косо, започва да се спуска мрак, лек като паяжина.
Пих вода от потоците и се чувствам щастлив при мисълта, че във всеки един момент бих могъл да заспя под някой смърч, в палатката на клоните, които се протягат до земята, върху бакърения кожух на окапалите иглички.
Песи върви с мен, макар действително да се отклонява из храсталаците, като на моменти съвсем се скрива от полезрението ми - Боже, как безшумно се придвижва из гората - ала въпреки страха ми не е тръгнал по свой собствен път под сенките на смърчовете, нанякъде, където знам, че никога не бих съумял да го последвам.
Сега обаче се вцепенява, а опашката му шава по начин, различен от когато и да било. Плющи в дъга с високо напрежение и по мое мнение изразява както възбуда и мъничко боязън, така и...
... силна и дълбока обич.
Тъкмо съм разгадал реакцията на Песи, в полезрението ми се изпречва тъмна сянка.
Материализирала се е иззад един ствол, подобно на призрак от кошмар - само преди миг не беше тук, сега е и цялото ми тяло се сковава, внезапно се превръщам в бясно задъхано, не особено вкусно, увито в гортекс парче месо.
Песи обезумява от радост.
Подобно на пале, засилило се към майка си, той хуква на подскоци към гигантския мъжкар - спокойно би могъл да се окаже мускулестият, разкошно лъскав по- голям брат на трола от музея. Умилква се, закача се с лапи, скача и ближе с езиче, докато мъжкарят, баща му или алфата без съмнение, небрежно не го избутва зад гърба си с лявата си лапа.
А онова, което е стиснал в дясната, е брутално очевадно, аз вече до някаква степен го предусещах подсъзнателно, складовете за оръжие в Парола и всички останали невероятни истории, подсказва ми втрещеното ми същество в мига, в който хийси вдига ръка, замахва с войнишкото оръжие към бедрото си и предпазителят изщраква.
МЪЖ ИЗДИРВАН ЗА УБИЙСТВО
СУТРЕШЕН ЕЖЕДНЕВНИК 22.04.2000