Полицията е обявила за издирване 33-годишния Микаел Калерво Хартикайнен от Тампере, който е заподозрян в убийство. Силите на реда, привикани на мястото във вторник, са открили в апартамента на Хартикайнен тялото на млад мъж. По причини на разследването полицията отказва да даде допълнителна информация за начина, по който е извършено убийството.
Знае се, че Хартикайнен е напуснал жилището си след инцидента, като е взел такси до предградието Каупи, след което няма сведения за действията му.
Хартикайнен е висок 182 см, с атлетично телосложение. Очи - сини, коса - привлича вниманието със светлия си цвят. В момента на бягството е бил облечен в зелен екип за излети на марката Халти с червени декорации по яката и маншетите на ръкавите. Не е изключено да е въоръжен и според органите на реда е особено опасен.
Полицията моли забелязалите Хартикайнен незабавно да оставят сведения на дежурната линия: 219 5013.
АНГЕЛА
Развява цевта с движение, до болка познато от филмите и все пак смразяващо несвойствено, когато вършителят е...
Животно.
Животно?
Посланието обаче е ясно. Тръгваме, а аз съм пленник.
ЮРЬО КОКО: ПЕСИ И ИЛЮЗИЯ, 1944
- Виждал ли си някога човек? - попита Илюзия Песи един ден.
- Да, веднъж видях - отвърна Песи.
- Какъв беше той? - продължи въпроса си Илюзия.
- Много приличаше на теб и мен - каза Песи. - Ала аз не го гледах дълго.
- Защо така? - не спираше Илюзия.
- Беше толкова голям. Видях го ей там, край пясъчника, където се къпят птичките. Пиренът тъкмо цъфтеше, синекрили пеперуди най-спокойно си смучеха от нектара му, когато внезапно се изправих лице в лице с човек. Тогава се стъписах.
- Защо се стъписа?
- Той се взря в мен и страхът в очите му бликна право към моите.
АНГЕЛА
Небето белее в посоката на движението ни. Часът е пет.
Вдън гората сме, насред такава девственост, каквато дори не можеш да си представиш, ако цял живот си обикалял из фалшивите гори в градските покрайнини - онези дребни откъслеци, представяни за природни резервати, дето на практика са по-скоро паркове, извезани с пътечки, очистени от шубраците, осветени и оборудвани с пейки за отмора, натъпкани с приблизително еднакви на възраст дървета. Тази гора обаче е автентична, тя е мрачна и пращи от гъсталак, устремен от мъхестата почва към небето като стихийна лавина, сякаш земята го е изтикала от гърдите си с раздиращо усилие. Гъмжи от битки, всеки вид се е изправил срещу друг, храст задушава дървото, клон - мъха, понеже всичко е ограничено: светлината, въздухът, храната.
Насред този зеленикаво-кафяв хаос ние напредваме бързо и почти безшумно; само изтерзаното ми дихание и пращенето на непоправимо тромавите ми обувки за походи пронизват мрачното утро, докато Песи и едрият мъжкар ме превеждат по невидими пътеки. Това са тролски пътеки, неоткриваеми за човешкото око маршрути, ала и най-непроходимият на вид гъстак, и най-негодната за катерене скална пукнатина, погледнати отблизо са пряк път. Походът ни напредва, сякаш дървесата, камъните и шубраците всъщност са мъгла, в която проникваме под формата на тихи, мощни сенки.
Никое човешко същество не би могло да ни хване, не и пеша.
МАРТЕС
Мъж, издирван за убийство.
Виж ти.
Намерението ми не беше точно такова. Разбира се, исках да му създам проблеми, да залепя на челото му престъпното клеймо - сигналът в полицията си беше чиста проба самозащита. Сега обаче изглежда, че някаква друга страна съвсем е обърнала каруцата.
Не знам какво е станало, но няма значение. Оттам, където Микаел се намира сега или скоро ще бъде, не се звъни на клиенти, нито се оспорват авторски права, правата за снимките, грижливо укрити на моя хард и записани на диск за всеки случай. Сталкер вече са поръчали външна реклама: във всеки финландски град, върху трите различни страни на всеки рекламен стълб ще бъде изложена по една снимка - образът на танцуващ трол с похотлива гримаса, беснеещ в скок, стъпка или поза, която предполага непостижима гъвкавост, обгърнат от плътно прилепналите Сталкер, като черна мълния, застинала на място пред обектива.
УНО ХАРВА: ДРЕВНИ ФИНСКИ ПОВЕРИЯ, 1933
По аналогия с домашните животни, хората също могат да се изгубят в гората, особено ако се случи да попаднат на „пътеката на горски елф“, „следите на хийси“ или „нивата на хийси“. Чувал съм жителите на Рукаярви да разправят, че онзи, който е „минал по следите на горски демон“, повече не намира пътя към дома. В Аунус той върви „по мечешки следи“. Във Вепселя е „изчезнал по следите на горския демон“. Естонците са вярвали, че когато kulmking „студената обувка“, който „най-често броди из гората“, е „излязъл на земната повърхност“, може да се случи някой да стъпи на неговите следи, и макар собственият му дом да е бил пред очите му, да не може да открие пътя към него. Същото вярване е било разпространено сред финландските шведи: „тръгнал е по самодивски следи“ или „върви по тролски стъпки“. Представата, доминирала например сред руснаците, не е била непозната и в Швеция.