Множество примери свидетелстват, че в подобни моменти, особено поради факта, че такива неща можели да се случат току под родната стряха, не става въпрос за голямо отклонение в гората, а за изпадане в необичайно състояние, където всичко е по-различно, отколкото в нашия свят.
АНГЕЛА
В сянката на смърч, измежду обраслите с мъх каменни блокове, бърлогата ми прилича на тясна, черна паст.
Слънцето е изгряло иззад края на гората, косите му лъчи се филтрират през игличките, подобни на златни резки в мъглата, и чертаят жарки точици по мъха.
От скалата мълком се отделят две сенки, тъй незабележими, сякаш едва ли не са се разтворили от мрака в светлината. Идват съвсем близо, ноздрите им потръпват, а силната им животинска миризма е като на Песи, ала по-дива, по-остра и по-мускусна. Едната протяга ноктеста лапа и аз се смразявам, понеже тези кинжали са способни да разпорят корема ми с един замах. Само че лапата не дере, а се мушва в джоба на палтото ми и пръстите, гъвкави, сръчни и чувствителни, улавят лилавата пластмасова запалка.
Когато трольт извиква пламъка, виждам, че не за първи път си служи с подобен аксесоар.
Слънчевите лъчи започват да обливат просеката като топла течност. Зениците на троловете са тъй стеснени, почти невидими. Хийсите се обръщат и изчезват в гърлото на пещерата. Едрият мъжкар махва с цевта на оръжието с най-вялото си, икономично движение и аз схващам.
Песи е застанал до мен, опашката му трепка и се гърчи, поглежда ме очаквателно.
Някъде в далечината кука кукувица.
Хващам ръката му и влизам вътре.
ЛЪЧЕСТРУЙНА И ТРОЛ;
ТЕКСТ И МУЗИКА РЕЙНО ХЕЛИСМА, 1949
Слънцето си сбра лъчите, изостана от сестрите надалече Лъчеструйна.
Мрак веч пъпли из гората,
Лъчеструйна със крилцата златни в миг напред се втурна,
а насреща си Трол малък зърна; изпълзял току от пещерата.
Че не може Тролът, не и преди залез, наяве да остане на земята.
И спогледаха се двама.
Трол усети как в душа му плам изпепеляващ блесна.
Рече ѝ:
„Очите ми изгаряш,
ала цял живот, да знаеш,
не познал съм хубост тъй чудесна!
Не вреди, че твоят блясък мен ме заслепява:
сред мрака тъй добре би заживяла.
Последвай ме, към пещерата
дом ще ти покажа пътя,
и тебе, обич моя, там ще скътам. “
Отвърна Лъчеструйна:
„ Трол любими, мракът ми
душата взима,
не желая да изтлея.
Тозчас трябва да се вдигна,
ако светлото не стигна,
миг дори не ще живея! “
И литна Лъчеструйна,
но до днес, щом падне мрак
и Трол навън притича,
той пита се:
„Защо единият тук чедо на деня е,
а другият нощта обича? “
ЗА СМЕНЕНИТЕ ДЕЦА
НА ОКУЛТУРЕНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Послеслов от преводача
В народната традиция на Скандинавския север троловете представляват създания, които варират значително по вид, размери и нрав. Понякога се оказват съвсем сходни с хората - дотолкова, че е трудно да бъдат различени от тях, друг път са описвани по коренно противоположен начин. Често техният основен атрибут е невижданата сила, а традиционните им местообитания са спотаени под скални плочи или в планинските недра, нерядко укриващи несметни богатства. Вярването, че троловете живеят вдън гората, се дължи на преданието, че християнската вяра и църквата са ги прогонили от откритите равнини. За да предпазят домовете и нивите си, хората са ги маркирали с кръстове - сигурен знак, че тролът не е добре дошъл на подобни места. Троловете са социални създания, които обаче живеят извън християнската общност и по този начин се превръщат в изгубени, обречени души. Моралните им стойности също се различават от нашите - пример за това са т. нар. сменени деца в случаите, когато човешко бебе бива подменяно с тролско. Препоръчително средство за предотвратяването на тази практика е била заплахата малкото да бъде убито или кръстено. Скандинавският фолклор и създадената по-късно литература в неговия дух са наситени с примери както за сменени деца, така и за хора, най-често девойки, отвлечени в планината или пещерата на трола. Дори да се завърнат в човешкия свят, тяхното душевно състояние вече не е същото. В по-общ контекст съществуват предания за хора, заблудили се в гората, с която скандинавците се намират в особена, амбивалентна, но здрава връзка. Изгубените се оказват неспособни да открият пътя до дома или другарите си, макар да се намират съвсем близо до тях - не ги виждат и не са видими за останалите. Така гората се явява едновременно дом за човека и топос на неизвестното, загадъчното, плашещото - едновременно приятел и враг. Вярвало се е, че троловете се страхуват от стомана или сребро, та не е било излишно човек да се въоръжи с подобен предмет за защита. Според друго, доста разпространено сказание, те се вкаменяват при досега със слънчева светлина, ето защо избягват да се показват навън денем. Това никак не е чудно и с оглед на факта, че са представители на фолклорните създания, свързвани по една или друга причина с хтоничното. Подобно на съвременните горски животни, те странят от хората, дори се е смятало, че умеят да се преобразяват, което обяснява особената трудност да бъдат съзрени наяве. По тази причина никак не е случайно, че са забулени в мистерия.