Опозицията светлина-мрак, наситена със силен фолклорно-християнски заряд, е основен мотив в известната финландска песничка „Лъчеструйна и Трол“ (Paivansade ja menninkdinen, 1949), чиито меланхолични, сантиментални тонове я превръщат в неизменен съпровод на всевъзможни празненства, особено след няколко бири. С други думи, текстът, вдъхновил както заглавието, така и названията на отделните части в настоящата книга, за съвременния финландец е разпознаваем и изпълнен с алегории, които няма нужда да бъдат обяснявани експлицитно. За удобство на българския читател обаче Йохана Синисало препоръча текстът на песничката, който иначе не е част от романа ѝ, също да бъде включен в превода. Тролът в случая е представител на онези чужди нам, озадачаващи нощни създания, чиито мотиви са неизвестни на човека. Финският фолклор е населен с богато многообразие от подобни приказни същества. В романа се говори за hiisi, демони или великани, чрез които хората са си обяснявали явления без очевидна естествена причина. Кой например би могъл да разположи гигантски каменен блок насред гората, да издълбае пролука в скалата или да натрупа голяма камара камъни (т. нар. „шумни“ или дяволски камъни за сауна, за които става дума в една от главите на „Никога преди залез“), ако не надарените с внушителна физическа сила тролове. Вярвало се е, че в миналото те са обитавали районите, по-късно населени от човешкия род. Нашето настъпление и смущаващо поведение ги е накарало да се оттеглят в още по-затънтени, отдалечени, периферни региони. В народните наративи хийсите често притежават човешки черти, но са оприличавани и на великани, и на планински тролове. Те се числят към т. нар. народ на хийси, който според различни трактовки се домогва до хората посредством невидими за човешкото око същества или болестотворни магически сили. Домът им е Хийтола, разположена в труднопроходими местности, възможно най-далеч от човешките поселения.
Подземните народи, наричани общо maahiset във финския фолклор, обитават земните недра или планински пещери. Тъй като са социални митични създания, за тях са характерни общностите, дори йерархичните структури, поради което се доближават до човешките общества. Приписвани са им антропоморфни черти и се е вярвало, че си имат семейства и къщи, обработват ниви и отглеждат добитък точно като селските стопани на земната повърхност. В Северна Финландия било особено разпространено схващането, че техният свят е противоположен на нашия и всичко там е обърнато огледално: подземните обитатели ходели надолу с главата, а краката им се докосвали до нашите, дясното на земята съответствало на лявото под нея и т.н. Хората и подземните народи си битували паралелно, всеки от своята страна, като се срещали само в определени ситуации, когато се случвало човешко същество да посети подземните или пък те били виждани да се разхождат по земята.