С оглед на пространството, което населява, народът на хийси е бил приравняван с духовете на мъртъвците, за разлика от индивидуалното понятие хийси със значението на великан, дявол. Народът на хийси традиционно е бил описван като шумна тълпа от миниатюрни създанийца, принудени да живеят в горите, след като избягали от християнската църква, звъна на църковните камбани и гласа на местния пастор. Според хората, чиито пътища се пресичали с тези на хийсите, те били шепнещо гъмжило, което ги обкръжавало или минавало през тях, в случай че били легнали да си починат в леса. От друга страна народът на хийси разполагал със собствени горски пътеки. В множество поверия се случва човек да попадне на някоя от тях и никога повече да не се види.
В Южна и Централна Остроботния (Северозападна Финландия) подземните обитатели се зовяли vuorenpeikko - планински тролове. Те живеели във вътрешността на планините, дълбоко в дивата пустош, или също така под пода на църквата. Очевидно образите им са вдъхновени от тролския фолклор в Швеция и Норвегия, тъй като в Остроботния няма толкова изразени възвишения. Троловете са описвани по начина, присъщ на шведския и норвежкия фолклор. Поселенията им били огласявани от детска глъчка и кучешки лай, усещал се ароматът на прясно изпечен хляб, вдигали сватби и прочее. В отделни разкази те са описвани като едри, неприязнени великани (хийси, дяволи) или като приказни фигури с огромни носове, подобно на скандинавската народна традиция.
В своя „Атлас на финския фолклор“ (2009) Мати Сармела дава обяснение за произхода на maahiset, познати в Южна Лапландия и сред фините в Норботен. Според описания от региона местните се натъквали на множество ровове в земята или пък се случвало от почвата да се издига пушек. Говорело се, че дъщерите на подземните хора с готовност ставали съпруги на земни мъже, а еротичните легенди се ползвали с богато многообразие от мотиви, основани на вярването, че подземните жители искали да се измъкнат от обиталищата си и да заживеят в човешкия свят. Сред лапландците е добило разпространение и библейско обяснение, според което подземните хора са децата, които Адам и Ева укрили от Бог. Преданието гласи, че Ева тъкмо къпела децата си, когато Бог решил да навести първите хора. Щом съзряла неочаквания посетител, тя изтикала още неизмитите малчугани в гората, далеч от Божиите очи. На въпроса дали имат и други деца, Ева отговорила отрицателно. Тогава Бог заявил, че скритите щели да останат такива завинаги. Този мотив е известен само в северните райони на провинциите, обитавани от фини, и навярно представлява контраинтерпретация на Ларш Леви Лестадиус (1800-1861) в противовес на учението, разпространявано от тогавашните свещеници от официалната църква. Основателят на сектантското движение, известно под името лестадианство, смятал подземните жители или както той ги наричал - лапландски божества в джобен формат - за свои основни противници. Тъй като сам вярвал в съществуването им, той непрестанно ги клеветял, обявявайки ги за прокълнати от Бог въплъщения на злото и липсата на морал.
С християнския дяволски фолклор са свързани и наративите за земни деца, подменени от подземните хора или направо отвлечени в техния свят. Дори в традиционния фински фолклор смененото дете е деформирано, умствено увредено бебе, което никога не става възрастен. Предполага се, че в най-старинните пластове на народните поверия то е било олицетворение на злите мъртви, които не са били допускани до Туонела (или Манала - подземния, отвъдния свят), а в по- новите сказания подменящият е самият дявол, който дебне да докопа още некръстени деца. В подобни легенди от християнско време се откриват обяснения и за произхода на расите, на примитивните народи, на различните като цяло - още един от ключовите опорни стълбове в сюжета на „Никога преди залез“.
Дебютният роман на Йохана Синисало (р. 1958) излиза през 2000 г. и мигом се превръща в първата научнофантастична творба, удостоена с престижната награда „Финландия“. По онова време обаче авторката съвсем не е начинаеща. Още от края на 80-те и ранните години на 90-те тя доминира като значима, оригинална и обичана финландска писателка във фантастичния жанр с внушителна колекция от награди „Аторокс“ за разкази в тази област. При това се смята за първата финландска авторка, пробила в мейнстрийм сферата, прекосявайки жанровите граници и бариери. През 2004 г. „Никога преди залез“ грабва и наградата „Джеймс Типтри-младши“, а през 2009 писателката е номинирана за „Небюла“ с друга своя творба. До 2014 г. Синисало написва още пет романа, в които отново се спира на наболели екологични проблеми от съвремието ни и мотива за човека животно, безпомощен пред аморалните сили в природата и обществото, но и редица разкази, есета, комикси, критически и научни статии, телевизионни сценарии. Кариерата ѝ минава и през рекламния бранш, в който придобива навика да работи с дисциплина и морал. Като свои вдъхновители посочва автори от ранга на Туве Янсон, Астрид Линдгрен, Л. М. Монтгомъри, Рей Бредбъри, Владимир Набоков, Маргарет Атууд, Мишел Турние, Волтер Килпи, Джордж Оруел и Олдъс Хъксли.