Тършувайки щателно из финския фолклор, Синисало открива интересни сходства между хората и троловете. И ние, подобно на дивите зверове, които живеят на групи, се характеризираме с обществена йерархия и тенденцията винаги да определяме кои индивиди са по-високопоставени или пък стоят по-ниско от нас самите. Никак не е трудно да възприемаме по- различните като нищожества, достойни за презиране и подчиняване, или пък като всяващи страх непознати. Много е удобно да ги демонизираме, тъкмо защото не знаем нищо за тях - подобно на кафявата мечка. Всеки ден ние се натъкваме на различните в обществото, на маргинализирани групи, които ни предоставят претекст да не ги възприемаме като равни нам на базата на класови различия, пол, раса, сексуална ориенрация, физически недъзи. Това именно са троловете в нашето ежедневие. Старите фински поверия описват трола като създание, което прилича на човека и се конкурира с него, затова и в много приказки троловете се оказват глупави, надхитрявани и осмивани от homo sapiens, който изпитва потребност непрекъснато да уверява сам себе си в своето превъзходство. От тази нагласа произтичат и легендите за сменени деца - няма как новородено със сериозни дефекти и толкова различно от останалите да бъде част от човешкия род. Ето и основателна причина то да бъде унищожено без морални скрупули. Демонизмът на троловете от своя страна се смята за по-късен феномен - с налагането на християнството във Финландия фолклорните мотиви се смесват с митовете за дявола. Неслучайно в своята благодарствена реч след удостояването ѝ с наградата „Финландия“ Синисало посочва: „Песи [тролът в романа] тълкува тъмнината и забранените чувства. Троловете неизменно са около нас. Човекът е забравил корените си. Онова, което не разбираме, винаги може да бъде демонизирано“.
По думите на изтъкнатия български литературовед Боян Ничев ,,[в]ечните образи от митологичен произход са обемни и същевременно схематични. Те са свързани с дадена гранично-екзистенциална ситуация, „изчерпват се“ с нея, въпреки че вътре в нея имат широк простор за голямо интерпретационно движение“ (в „Основи на сравнителното литературознание“, 1986: 141). Финландската авторка взима наготово образа на трола от народната традиция и изгражда роман, чиято структура наподобява пъзел, преднамерено имитира човешкия подход да си съставя представа за нещо, събирайки откъслечна информация. Желанието ѝ е да принуди читателите да използват своя ум, да се оцитат да конструират една нова, но недотам различ- на вселена от уликите и фрагментите, които им се подават хапка по хапка. Алегориите, символите и подтекстът за нея са част от предимствата на съвременната фантастика, но всъщност тя прилага един стандартен похват: образносюжетното наследство на дадена цивилизация поначало се използва от всяко ново време, което се опитва да каже нещо за себе си чрез предзададените литературни типове, запълвайки ги със собствено съдържание. Впоследствие успехът на книгата окуражава Синисало да пише безскрупулно и субекти- вистично. Тя признава, че хомоеротичната нишка не е била проблем за нея, тъй като е имала за цел да провокира - в качеството си на писателка от женски пол. Посредством героите си Синисало изучава оковите на нашето мислене, всичко онова, което не сме способни (или сме отвикнали) да усещаме, затова се отчуждаваме от него безкомпромисно, инстинктивно - и го маргинализираме. Със своята полифония от гласове писателката разтърсва реалността, сглобява историята отрязък по отрязък, придвижвайки се последователно от прастарите езически заклинания до иконите на съвременната попкултура. Синисало преплита митологичната информация и спецификата на нашето собствено ежедневие с такова майсторско умение, че шевовете между кръпките от разножанрови и разностилови откъси не личат - сглобени са с вещина, сякаш винаги са представлявали едно неделимо цяло.
Тази умела комбинация от съвременни екологични и урбанистични проблеми от една страна, и фолклорни мотиви от друга, ни отваря очите за скритите светове в нашите собствени градове, дори в сградите, които обитаваме. Макар да не вярваме в подземни народи и пещерни обитатели, ние успешно се изолираме в очевидната си реалност, загърбвайки хомосексуалните, имигрантите, жертвите на трафик на хора и домашно насилие. Те са сред нас и същевременно не съществуват, тайничат, страхуват се да се покажат на дневна светлина, защото там ги грози най-лошото - а именно нашето собствено нехайство.