Значи гледат котка. Не съм забелязал някой от двамата да разхожда куче.
ПАЛОМИТА
Сънят е кладенец, от който изплувам като мехурче. Водата е черен мед. Ръцете и краката се опитват да раздвижат нощния сироп. Разкъсвам клепачи, чак ми засмъдява, оголвам полезрението си.
Потта кипи, а сърцето се втурва в бяг. За миг си помислям, че звукът е от звънеца на бара в Ермита. Звънецът, който заповядва да изляза от задната стаичка. За щастие обаче ръката ми напипва нещо, очите се отварят и наоколо си е стаята със синкаво-сивата нощ на игра.
Спала съм ужасно дълбоко, както винаги, когато Пенти го няма. Когато съм сама, още с лягането усещам как пропадам и се въртя, няма нужда да напрягам всяка частица от тялото си, както когато Пенти е до мен. Няма нужда да се събуждам от всеки шум. Когато Пенти спи, звучи сякаш някой се задушава.
Като се замисля, тонът изобщо не прилича на ясния и ужасяващ звънец от бара в Ермита. По-интензивен е, по-рязък и конвулсивен. Зън-зън-зън ечи в празното антре, от което Пенти е изнесъл всички горни дрехи за времето, през което ще пътува - заключил ги е в дрешника. Нахлузвам пантофите и вземам халата от стола. Звъни се отново и отново, сякаш някой е изпаднал в страшна нужда. Издърпвам табуретката от килера, качвам се върху нея и надзъртам през шпионката.
Мъжът от горния етаж звъни на вратата. Той е висок и светъл, къдрокос. И преди съм го виждала на стълбището, веднъж.
Научих се винаги да гледам през шпионката. Пенти не иска да отварям на никого, освен на онези, за които той е наредил. Шпионката е кладенец, където живеят малки извити човечета. По много пъти на ден стъпвам на табуретката и гледам към стълбището. Там рядко минават хора и винаги, когато видя някого, това е награда. Мъжът завърта отново звънеца и отмята коса. Отказва се.
Дори не знам защо постъпвам така. Ала отварям вратата предпазливо.
Той говори на бърз фински, от който прихващам по някоя дума тук и там. Думите имат ъгли и извивки, и дълги места, които трябва да се изговарят с уста, разтворена чак до гърлото. Цяло щастие е, че не ми се налага да говоря на фински много-много, понеже Пенти не обелва и дума, пък и аз не излизам никъде.
Моли за извинение. Казва името си, което не разбирам добре, но наподобява Мигел. Обяснява, че живеел на горния етаж, натяква нещо за храна, повтаряйки дума, която изобщо не схващам.
Мъжът изглежда забелязва, че не разбирам. Досега е виждал само собствената си тревога, ала сега долавя и моята. Започва да говори на английски, за да разбирам по-добре, но пак доста слабо, защото у дома си говорехме на чавакано и разбира се, тагалог, а не успях да ходя дълго на училище.
- Котешка храна - пита ме. - Можеш ли да ми заемеш котешка храна?
На лицето ми неволно се разлива усмивка. Та ние нямаме котка. Пенти не иска нищо подобно. Веднъж, когато се беше напил за пореден път, взе куклата талисман, която бях получила от Кончита в бара, и я изхвърли в тоалетната чиния. Бе забелязал, че вечерно време понякога я люлеех на ръце, преди да си легна. Куклата запуши тръбата и се наложи Пенти дълго да човърка със смукателната помпа, преди отново да заработи.
Клатя глава, отричам, no cat food[8]. Питам го дали говори испански, ала той жестикулира отрицателно с напрегнат израз в очите. Тършувам за английски думи, мъча се да помогна. Съвсем наблизо има голям павилион, където продават какво ли не. Една вечер Пенти ме изпрати да купя бира, даде ми банкнота и бележка, на която бе размазал поръчката. Подадох ги на продавача, а той ми връчи шест студени кафяви бутилки. Не разбрах да взема касовия бон и когато се върнах, Пенти настоя, че съм прибрала част от рестото. И по мое мнение си бяха скъпи. Оттогава не съм ходила до павилиона, но си спомням, че там имаше почти същото разнообразие от стоки като в супермаркета.
Мигел бърчи чело. Става ми жал за него. Не проумявам защо да не може да пробяга две пресечки до павилиона, който е като миниатюрен универсален магазин, ала трескаво се мъча да измисля как бих могла да помогна. Мисля за котки, мисля за ядене. Пристанището гъмжи от котки. Хранят се с риба.
Оставям вратата открехната и хуквам към кухнята, отварям фризера и вадя оттам пакет треска. Пенти донесе голяма торба с такива, били на промоция. Чаткат като цепеници. Връщам се на вратата и тиквам заскре- жения пакет в ръката на Мигел.
- Микровълнова фурна. Пъхни го там - изричам ясно. Тези думи съм ги чувала често, добре ги знам. Мигел се взира в опаковката риба, прехвърля я от ръка на ръка, понеже е доста студена.