Характерните атрибути на митичните тролове са грозотата и силната окосменост, както и обитаването на планини и скалисти местности. Те са представители на тъмните сили, превръщали се в камъни на дневна светлина. Често троловете са смятани за слуги на дявола, които дебнат хората нощем и ги отвличат в пещерите си, „отнасят ги в планината“. Жертвите си обикновено убиват или държат в плен, докато не полудеят.
Подобни злонамерени тролове намират място и в скандинавската викингска традиция. Один и братята му убиват великана Юмир, чийто разлагащ се труп загъмжава от черни и бели ларви. Боговете ги привикват и им даряват форма и разсъдък. От черните ларви, по природа коварни и вероломни, те създават троловете. Тъй като троловете по силата на мита са произлезли от плътта на Юмир, от която води началото си и земята, боговете решават, че е редно да продължат съществованието си като част от пръстта и камъните. Ето как стават подземни обитатели, и при все че се подлъгват да излязат на дневна светлина, те се превръщат в камъни като възмездие за своето престъпление. От друга страна в поетическата Еда, поемата „Пророчеството на ясновидката“, тролският род се числи към коляното на вълка Фенрир. Троицата вълк-трол-човек сама по себе си е интригуващ аспект, хвърлящ светлина върху митовете за върколаци.
Финската традиция познава и добронамерени, безобидни тролове, живели в толкова сговорни взаимоотношения с хората, че дори съществуват схващания за техни бракове в именити родове. Налични са и множество истории за момичета, родили деца от тролове, и младежи, тръгнали да търсят тролска съпруга, по модела на силно архаизирани митове за свързване в съюз с животни.
Предания за разменяне на малки тролчета с човешки деца са познати от Китай чак до племената на северноамериканските индианци. Макар трольт никога да не се е разпространявал като вид отвъд Беринговия проток, възможно е предците на индианците, преминали в Аляска от полуостров Чукотка, да са пренесли със себе си тази фолклорна традиция. (Срв. напр. чудовището от Аляска alascattalo, кръстоска между лос и морж, чието наименование етимологически напомня лапландското създание staalo, вероятно вариация на мита за трола). Съществуват основания да се твърди, че това същество хилядолетия наред е заемало особено значимо място в символиката на северните народи.
АНГЕЛА
Гледа ме като кутре, а в червеникаво-жълтите му очи тлее жар.
Лежи свито на кълбо. Приближавам се предпазливо до леглото, присядам на ръба до него с притаен дъх и се взирам в издигащия се черен, хилав хълбок, в безпомощното му, но жилаво същество. Внезапно протяга лапа. Дългите, ловки пръсти с нокти на звяр се приближават и аха да дръпна ръката си, ала не го правя, не го правя и пръстите му обхващат китката ми за миг, тънката, гореща лапа ме докосва, мимолетно, и в очите ми напират сълзи.
Изминали са три дни, а то просто не се храни.
СТАРИТЕ СТИХОВЕ НА ФИНСКИЯ НАРОД,
1933. Vlclass="underline" 3, 3410. гр. КИТЕ.
МОЩНОТО ЗАКЛИНАНИЕ НА РЕПО-МАТИ
Творецът ако ли не обещае,
Бог ако не ми даде,
дай ми ти мъж вдън земите,
старче ти изпод скалите!
АНГЕЛА
Доктор Спайдърмен спомена птичи гнезда. Дадох на трола сурово яйце, най-напред разбито в паница, после и с черупката, ала не погледна нито едното. Купих от Стокман пъдпъдъчи яйца и към тях вече прояви слаб интерес, но може би цветът и точиците им или дребният размер просто са му напомнили за нещо познато, тях също не изяде.
Поглеждам бегло към леглото, към черната фигура, едновременно неспокойна и изтощена, а, разбира се, и примряла от глад. Не мога да го пусна навън - там дебнат банди с обковани в желязо върхове на ботушите, които си умират от кеф да заливат с бензин пияници или да хвърлят котки от покривите на жилищни блокове и да нападат гейове. Кажа ли на някого, просто е сигурно, че ще го загубя.
Миризмата на хвойнови плодчета се рее около ноздрите ми. Собствените му другари по вид не са го искали. Било е излишно, баласт, бреме. Изоставили са слабоватото, леко, гъвкаво създание, достойно за увековечаване в черен мрамор.
Обратно към проклетата магистрала на знанието. Към електронния асфалт, простиращ се във всички посоки, от който не се отклонява пътека накъдето трябва: към гората.