Никога вече съзависим
Мелъди Бийти
Не е лесно да откриеш щастието в себе си и е невъзможно да го намериш някъде другаде.
АГНЕС РЕПЛАЙЪР
„Златното ковчеже"
Благодаря на Всички, които ми помогнаха
за написването на тази книга,
и най-вече на Бог,
на моята майка, Дейвид, децата ми,
Скот Егълстьн, Шарън Джордж,
Дкоан Маркюсьн
и всички онези сьзависими хора,
които се учеха от мен
и ми позволиха аз да се поуча от тях.
Посвещавам тази книга на себе си.
Предговор към второто издание
В началото на осемдесетте години, когато у мен се зароди идеята за книга за съзависимостта и когато отчаяно се борех да се справя със собствената си болка, аз си дадох дума, че ако някога успея да осмисля онова, което се случи с мен, и онова, което трябва да направя, за да облекча положението си, наистина ще напиша книга по въпроса. Реших, че това ще бъде неосъждаща и неспециализирана книга, излъчваща топлота и нежност.
Тя трябваше да бъде изпълнена с доброта, защото именно от това имах нужда самата аз - от информация и доброта. Нуждаех се от помощ, за да успея да се възстановя от съзависимостта си с нейните специфични проблеми.
Пет години по-късно започнах да пиша тази книга. Току-що се бях разделила със съпруга си след десетгодишен брак и в продължение на четири месеца аз и двете ми деца - Никол и Шейн, се издържахме от социални помощи, докато пишех книгата, която държите в ръцете си.
Понякога се чудех как неспециалист като мен би могъл да създаде подобна книга. В такива моменти се успокоявах, като си казвах, че трябва спокойно да изразя мислите си, тъй като и без това едва ли много хора ще прочетат произведението ми. Написването на въведението също ми отне доста време, тъй като се стремях не просто да представя книгата, а да представя и концепцията за съзависимостта, както и самата дума, на света, който общо взето не беше чувал за нея.
Сега, след още пет години, ме помолиха да напиша предговор по повод годишнината на книгата, от която до този момент са продадени над два милиона екземпляра.
„За какво да се говори в него?” - попитах своята приятелка и издателка от „Хейзълдън” Ребека Поуст.
„Разкажи за промените, които са настъпили - у жените, у хората в нашата страна, у теб самата, след като написа тази книга” - предложи ми тя.
„Да-а-а - замислих се аз. - Какви промени всъщност станаха, освен войната в Персийския залив, краха на комунизма в Съветския съюз и случая „Хил - Томас”.
Включвам телевизора. По една от програмите върви филмът на седмицата (не си спомням как се казваше). Сюжетът е следният: млада жена се опитва да се справи с алкохолизма си и с последиците от изнасилването, което е преживяла; майка й, медицинска сестра, се бори самоотвержено, за да се освободи от разстроената и паразитна връзка със съпруга си - бащата на момичето; майката и дъщерята често и без заобикалки разговарят за това, че не трябва да се спасяват взаимно, тъй като подобни действия не дават желания резултат; в последната сцена от филма дъщерята свири на китара и пее песен, написана от самата нея, за това, че вече не е жертва.
Отивам в една църква, която не съм посещавала отдавна. В тази студена зимна утрин неделната проповед е малко необичайна. Пасторът прочувствено споделя, че не желае повече да ръководи църква, основаваща се на срам, страх, вина и непочтеност. Вместо това, иска да бъде част от църква, която, както твърди той, е съградена върху равенство, почтеност, човешка близост, толерантност, върху благотворната сила на Божията любов, пасторът иска да бъде част от църква, в която би могъл да има свои собствени занимания и проблеми и където хората са в здравословни и честни взаимоотношения помежду си и с Бога.
Дъщеря ми се прибира след първата си седмица в новото училище. „Мамо, знаеш ли какво правим в училище? - пита ме тя. - Всеки ден четем откъси от твоята книга „Езикът на освобождението” в един от часовете и ги обсъждаме. А пък в училището на една приятелка говорят за проблемите на съзависимостта в часовете за здравна просвета.”
„Никога вече съзависим” с рисунка на разкъсани белезници на корицата води класацията на бестселърите във Франция.
Излиза, че някои неща наистина са се променили. Аз написах още четири книги, обиколих света, разведох се (но не се омъжих отново) и върнах на Министерството на социалните грижи средствата, които ми беше отпуснало като финансова помощ.