Джералд е съкрушен. Той скърби в продължение на два месеца, но след това се влюбва лудо в друга жена. Тя е от онзи тип алкохолици, които пият от сутрин до вечер и се напиват до безсъзнание. В продължение на няколко месеца Джералд се тревожи за нея, старае се да й помогне, търси вината за нейното пиене в себе си, опитва се да я контролира, ядосва се, тъй като тя не престава да пие, и в крайна сметка прекратява и тази връзка. Скоро след това се среща с друга жена, влюбва се в нея и се премества да живее в нейния апартамент. След няколко месеца Джералд започва да подозира, че и тя е зависима от химични вещества.
Постепенно той започва да прекарва все по-голяма част от времето си в „грижи” за своята нова приятелка. Следи я, тършува из чантата й за хапчета или някакви други доказателства, разпитва я какво точно е правила през деня. Понякога Джералд просто отрича, че тя има някакъв проблем. В такива моменти той гледа непрекъснато да се занимава с нещо, опитва се да прекарва добре, когато е с приятелката си (макар по-късно да твърди, че се е чувствал напрегнат) и си казва: „Аз съм виновен. Нещо с мен не е наред”.
По време на една от многото кризи в тази връзка, в някакъв момент Джералд успява да приеме истината и отива при един консултант по зависимостите от химични вещества, за да потърси съвет.
- Знам, че трябва да се разделим - казва Джералд, - но още не съм готов за това. С нея можем да си говорим на всякакви теми. Ние сме толкова добри приятели. Освен това, аз я обичам. Защо? Защо винаги се получава по този начин? Ако вляза в стая, пълна с жени, със сигурност ще се влюбя в онази, която има най-много проблеми и, която ще се отнася възможно най-зле с мен. Честно казано, такъв тип жени ми се струват по-голямо предизвикателство - признава Джералд. - Ако някоя жена се държи прекалено добре с мен, започвам да се отегчавам.
Джералд твърди, че пие само за компания и никога не е имал проблеми с алкохола, както и че никога не е вземал наркотици. Брат му обаче, мъж на около петдесет години, е алкохолик от ранна юношеска възраст. Джералд отрича някой от вече покойните му родители да е бил алкохолик, но неохотно признава, че понякога баща му „прекалявал с пиенето”.
Консултантът изказва мнението, че алкохолният проблем в родното семейство на Джералд може би все още оказва влияние върху него и взаимоотношенията му с другите хора.
- Как може техните проблеми да влияят на мен? - недоумява той. - Татко почина отдавна, а с брат ми се виждаме толкова рядко.
След няколко консултации Джералд започва да се нарича съзависим, макар че не е съвсем сигурен какво точно означава това и какво може да направи по въпроса. След като най-наболелите проблеми в неговата връзка вече не го притесняват толкова, той престава да ходи на консултации. Джералд решава, че проблемите на неговата приятелка, свързани с наркотиците, не са толкова страшни. Самоубеждава се, че неблагополучията му с жените се дължат на лошия му късмет и си казва, че може би някой ден нещата ще се променят.
Наистина ли проблемът на Джералд е в лошия му късмет? Или става въпрос за съзависимост?
Пати е на около тридесет и пет и е омъжена от единадесет години, когато един ден решава да се обърне за помощ към психотерапевт. Тя има три деца, най-малкото от които е с церебрална парализа. Пати винаги се е старала да бъде добра съпруга и майка. Пред терапевта споделя, че обича децата си и не съжалява за решението си да остане вкъщи, за да ги гледа, но ненавижда еднообразието на домакинските задължения. Преди да се омъжи е работила като медицинска сестра, имала е много приятели, различни хобита и се е интересувала от света около себе си. Но след като се раждат децата, и най-вече след появата на последното, което е парализирано, тя загубва своята жизненост. Ограничава контактите си с приятели и напълнява с повече от тридесет и пет килограма. През по-голямата част от времето Пати не знае какво точно чувства, а когато пък е наясно със себе си, изпитва вина, че се чувства точно по този начин. Според думите й, тя се опитвала да се поддържа във форма, като помагала на приятелите си и работела като доброволец в различни благотворителни организации. Тези усилия, обаче, най-често я карали да се чувства безполезна и я изпълвали с огорчение. Тя се замисляла дали да не се върне на работа, но не го правела, защото:
- Мога да работя само като медицинска сестра, но вече ми е писнало да се грижа за хората - обяснява тя на терапевта си. - Семейството и приятелите ми ме смятат за олицетворение на стабилността. Добрата стара Пати, на която винаги можеш да разчиташ. Винаги е тук. Винаги държи нещата под контрол. Винаги е готова да ти помогне. Истината е - казва Пати, - че аз се разпадам - тихо и незабележимо, но много сигурно. Изпаднала съм в депресия, която не мога да преодолея от години. Разплаквам се при най-малкия повод. Нямам никаква енергия. Постоянно крещя на децата. Нямам желание за секс, или поне не с мъжа си. Непрекъснато се чувствам виновна за всичко. Чувствам се виновна дори за това, че съм дошла при вас - признава тя на консултанта. - Би трябвало сама да решавам проблемите си и просто да се отърся от тези глупости. Нелепо е, че губя вашето време и парите на мъжа си заради своите проблеми, които вероятно сама си измислям и със сигурност силно преувеличавам. Все пак трябва да направя нещо - признава Пати. - Напоследък дори мисля за самоубийство. Разбира се - добавя тя, - аз никога не бих се самоубила. Прекалено много хора се нуждаят и зависят от мен и не бих могла да ги изоставя по този начин. Аз обаче, се тревожа и ме е страх.