Немалко от нас пък поемат финансовата отговорност за друг човек върху себе си. Често съм виждала как съзависими жени работят на две или дори три места, а съпрузите им не носят никакви пари вкъщи. Въпреки това те продължават да се хранят в тази къща, да гледат телевизия и да живеят там, без да плащат наем.
Нито един от тези модели не е приемлив. Всеки човек е отговорен за себе си както финансово, така и по всякакъв друг начин. Това не означава, че домакините трябва да започнат да работят, за да се издържат. Домакинският труд е като всички останали видове труд и е достоен за уважение и признание. Според мен, ако човек реши да се посвети на семейството и къщата, той поема своя дял от финансовата отговорност. Да бъдем финансово отговорни не означава, също така, че трябва да вършим поравно от всичко. Това е вид нагласа и светоусещане. Да станем финансово независими означава да определим какви са нашите отговорности и да се заемем с изпълнението им. Освен това означава и че даваме възможност и дори настояваме хората около нас също да поемат своята финансова отговорност. По тази причина е желателно да разгледаме всички подробности, засягащи приходите и разходите ни и да определим кой какви отговорности носи: кой кои сметки трябва да плаща, кога трябва да го прави, какви са последните срокове за плащане, с колко пари трябва да изкараме до определена дата, какьв е нашият дял във всичко това, дали не плащаме повече или по-малко, отколкото трябва, дори в момента да не работим, даваме ли си сметка, че някой ден може да ни се наложи да започнем работа, чувстваме ли се финансово отговорни за себе си, изпитваме ли страх по отношение на финансовата си отговорност, дали хората около нас са отговорни за себе си или ние сме поели изцяло грижите за тях.
Грижите за парите са част от живота. Изкарването на пари, плащането на сметки и чувството за финансова отговорност пък са част от грижите за нас самите. Много от съзависимите, които първоначално са напуснали работата си и са прекъснали кариерата си, за да могат да контролират съпруга си или по друг начин да посветят живота си на някого, впоследствие откриват, че дори нископлатената работа на непълен работен ден може да направи чудеса за тяхното самочувствие. Често сме забравили, че струваме нещо и че някой би се съгласил да ни плаща за нашите способности. След като започнат работа, много от съзависимите, които дотогава са били финансово зависими от съпруга си, откриват, че харесват изключително много свободата, която им предоставят собствените доходи. И това наистина е доста приятно усещане, финансовата независимост е нещо, за което трябва да помислим, когато започваме да живеем собствения си живот.
Финансовата зависимост може да доведе след себе си и емоционална зависимост. И обратно - емоционалната зависимост може да причини финансова зависимост. Постигането на финансова отговорност пък - независимо от начина, по който е осъществена - може да ни помогне да станем независими.
Прошка
Компулсивните разстройства, като алкохолизма, могат да развалят и изкривят дори най-добрите човешки черти, включително и великата ни дарба да прощаваме. Ние непрекъснато прощаваме на едни и същи хора. Вслушваме се в обещанията им, вярваме на лъжите им и отново се опитваме да им простим. Мнозина от нас обаче са достигнали до състояние, в което повече не могат да прощават. Други не искат да го правят, защото смятат, че ако продължават да прощават, ще станат прекалено уязвими и раними, а просто не са способни да понесат повече болка. И така, постепенно, прошката се превръща в доста болезнено занимание.
Някои от нас искрено се опитват да простят, други си мислят, че вече са го направили, но и в двата случая болката и гневът не искат да ни напуснат.
Понякога просто не смогваме да следим бързия ход на събитията, за които трябва да прощаваме - проблемите следват с такава скорост, че в повечето случаи дори не сме наясно какво точно става около нас. Още преди да сме почувствали болката и да сме казали: „Прощавам ти”, вече ни се е случило нещо още по-неприятно.
После пък идва чувството за вина. Чувстваме се виновни, когато някой ни каже: „Защо не можеш просто да му простиш и да забравиш за това?” Хората, които не са добре запознати с алкохолизма и другите компулсивни разстройства, често ни задават този въпрос. За повечето от нас проблемът не е в забравянето. Прошката и забравянето само подхранват склонността ни да отричаме истината. Ето защо трябва добре да помислим, да си спомним, да разберем и да преценим какво точно прощаваме, какво можем да простим и какво все още не сме в състояние да приемем, фактът, че прощаваме на някого, не означава, че трябва да му позволяваме да ни наранява. Алкохоликът не се нуждае от прошка, той има нужда от, лечение. Не трябва да прощаваме на алкохолиците или поне не е нужно това да бъде първото нещо, което правим. В началото е желателно просто да се отдръпнем от тях, за да престанат да ни притискат и настъпват непрекъснато.