Выбрать главу

Не казвам, че трябва въобще да престанем да прощаваме. Всички имаме моменти, в които се нуждаем от прош­ка. Гневът и ядът ни нараняват, те не помагат особено и на човека до нас. Прошката, от своя страна, е нещо прекрасно. Тя премахва вината и носи мир и хармония. Тя ни кара да признаем и да приемем хуманността, която всеки човек носи в себе си. Благодарение на нея сме в състояние да кажем: „Всичко е наред и аз те обичам.” Убедена съм обаче, че трябва преди всичко да бъдем нежни, любещи и прощаващи спрямо себе си, за да можем да простим и на другите. Освен това, трябва да си дадем ясна сметка как, кога и защо прощаваме на околните.

Прошката е тясно свързана и с приемането и премина­ването през реакцията на печал. Не можем да простим неправилна постъпка, ако първо не сме приели пос­ледствията от нея. Безсмислено е например да прощава­ме поредния запой на някой алкохолик, ако преди това не сми приели, че той е болен от алкохолизъм. Голямата иро­ния всъщност се крие във факта, че когато прощаваме на алкохолика и приемаме разкаянията му на сутринта след всеки запой, това най-често го окуражава да продължава да пие.

Ако сме решили да се погрижим за себе си, трябва да знаем, че когато му дойде времето, ние ще сме способни да простим. Не трябва обаче да позволяваме на околните да използват този принцип срещу нас. Не бива например да се чувстваме виновни, само защото другите смятат, че трябва да простим на някого, а пък ние сме убедени, че още не сме готови да го направим или че това не е най-правилното решение на проблема. Необходимо е да пое­мем отговорност за прошката си. Би трябвало да проща­ваме само когато сме сигурни в правилността на решени­ето си, имаме добро самочувствие и знаем какво точно целим с това действие? Не трябва да даваме прошката си, за да оправдаем факта, че се самонараняваме, не бива да я използваме и за да помагаме на другите да си причи­няват болка. Ето защо е добре да си изработим собстве­на стратегия по този въпрос, да заживеем собствения си живот и в крайна сметка да предприемем четвърта и пета стъпка от програмата. Ако започнем да полагаме грижи за себе си, ще сме наясно кои неща трябва да про­щаваме и кога е най-подходящото време за това.

И преди да сме приключили с темата, нека отново ви припомня нещо: трябва най-напред да простите на себе си.

Синдромът на жабата

Сред съзависимите често се разказва следният анекдот: „Нали си чувал за жената, която целунала една жаба, като се надявала, че жабата ще се превърне в принц? Само че вместо това жената се превърнала в жаба.”

Голяма част от съзависимите обичат да целуват жаби. Причината за това се крие във факта, че ние просто откриваме в тях множество положителни качества. След като са правили това достатъчно дълго време, някои от нас дори са се пристрастили към жабите. Оказва се, че ал­кохолиците и хората с подобни компулсивни разстройс­тва са много привлекателни личности. Те излъчват сила, жизненост и чар и са способни да ни свалят звездите от небето, фактът, че ни причиняват и много болка, стра­дания и мъки е без значение. Думите и обещанията им са като музика за ушите ни.

Ако не се захванем сериозно с характеристиките, по­родени от съзависимостта ни, най-вероятно още дълго ще продължим да бъдем привличани и ще целуваме жаби. Дори и след като поработим върху себе си, има вероят­ност склонността ни към жабите да не изчезне напълно. Важното е обаче да се научим да не скачаме с тях в бла­тото.

Забавления

Съзависимостта определено не върви ръка за ръка със за­бавленията. Трудно е да се забавляваме, когато се мразим. Още по-трудно е да си прекарваме добре, когато нямаме пари за хляб, защото алкохоликът е изпил всичко при по­редния запой. А е направо невъзможно да се забавляваме, когато сме преизпълнени с дълго потискани емоции, по­болели сме се от притеснения, пропити сме от вина и отчаяние, упорито се опитваме да контролираме себе си или някой друг и постоянно се притесняваме какво ще си помислят хората за нас. В повечето случаи обаче хората въобще не си мислят за нас, те мислят за себе си и какво ние си мислим за тях.

Съзависимите трябва да се научат на изкуството да се развличат. Уреждането и отдаването на забавления са важна част от грижите за самите нас. Забавленията под държат доброто ни здраве. Те ни помагат да работим по-добре и да балансираме живота си. Ние заслужаваме да се забавляваме. Това е нещо естествено. Забавленията всъщ­ност са част от големия празник на живота.