Не казвам, че трябва въобще да престанем да прощаваме. Всички имаме моменти, в които се нуждаем от прошка. Гневът и ядът ни нараняват, те не помагат особено и на човека до нас. Прошката, от своя страна, е нещо прекрасно. Тя премахва вината и носи мир и хармония. Тя ни кара да признаем и да приемем хуманността, която всеки човек носи в себе си. Благодарение на нея сме в състояние да кажем: „Всичко е наред и аз те обичам.” Убедена съм обаче, че трябва преди всичко да бъдем нежни, любещи и прощаващи спрямо себе си, за да можем да простим и на другите. Освен това, трябва да си дадем ясна сметка как, кога и защо прощаваме на околните.
Прошката е тясно свързана и с приемането и преминаването през реакцията на печал. Не можем да простим неправилна постъпка, ако първо не сме приели последствията от нея. Безсмислено е например да прощаваме поредния запой на някой алкохолик, ако преди това не сми приели, че той е болен от алкохолизъм. Голямата ирония всъщност се крие във факта, че когато прощаваме на алкохолика и приемаме разкаянията му на сутринта след всеки запой, това най-често го окуражава да продължава да пие.
Ако сме решили да се погрижим за себе си, трябва да знаем, че когато му дойде времето, ние ще сме способни да простим. Не трябва обаче да позволяваме на околните да използват този принцип срещу нас. Не бива например да се чувстваме виновни, само защото другите смятат, че трябва да простим на някого, а пък ние сме убедени, че още не сме готови да го направим или че това не е най-правилното решение на проблема. Необходимо е да поемем отговорност за прошката си. Би трябвало да прощаваме само когато сме сигурни в правилността на решението си, имаме добро самочувствие и знаем какво точно целим с това действие? Не трябва да даваме прошката си, за да оправдаем факта, че се самонараняваме, не бива да я използваме и за да помагаме на другите да си причиняват болка. Ето защо е добре да си изработим собствена стратегия по този въпрос, да заживеем собствения си живот и в крайна сметка да предприемем четвърта и пета стъпка от програмата. Ако започнем да полагаме грижи за себе си, ще сме наясно кои неща трябва да прощаваме и кога е най-подходящото време за това.
И преди да сме приключили с темата, нека отново ви припомня нещо: трябва най-напред да простите на себе си.
Синдромът на жабата
Сред съзависимите често се разказва следният анекдот: „Нали си чувал за жената, която целунала една жаба, като се надявала, че жабата ще се превърне в принц? Само че вместо това жената се превърнала в жаба.”
Голяма част от съзависимите обичат да целуват жаби. Причината за това се крие във факта, че ние просто откриваме в тях множество положителни качества. След като са правили това достатъчно дълго време, някои от нас дори са се пристрастили към жабите. Оказва се, че алкохолиците и хората с подобни компулсивни разстройства са много привлекателни личности. Те излъчват сила, жизненост и чар и са способни да ни свалят звездите от небето, фактът, че ни причиняват и много болка, страдания и мъки е без значение. Думите и обещанията им са като музика за ушите ни.
Ако не се захванем сериозно с характеристиките, породени от съзависимостта ни, най-вероятно още дълго ще продължим да бъдем привличани и ще целуваме жаби. Дори и след като поработим върху себе си, има вероятност склонността ни към жабите да не изчезне напълно. Важното е обаче да се научим да не скачаме с тях в блатото.
Забавления
Съзависимостта определено не върви ръка за ръка със забавленията. Трудно е да се забавляваме, когато се мразим. Още по-трудно е да си прекарваме добре, когато нямаме пари за хляб, защото алкохоликът е изпил всичко при поредния запой. А е направо невъзможно да се забавляваме, когато сме преизпълнени с дълго потискани емоции, поболели сме се от притеснения, пропити сме от вина и отчаяние, упорито се опитваме да контролираме себе си или някой друг и постоянно се притесняваме какво ще си помислят хората за нас. В повечето случаи обаче хората въобще не си мислят за нас, те мислят за себе си и какво ние си мислим за тях.
Съзависимите трябва да се научат на изкуството да се развличат. Уреждането и отдаването на забавления са важна част от грижите за самите нас. Забавленията под държат доброто ни здраве. Те ни помагат да работим по-добре и да балансираме живота си. Ние заслужаваме да се забавляваме. Това е нещо естествено. Забавленията всъщност са част от големия празник на живота.