Можем да включим забавленията във всекидневието си. Способни сме да усещаме кога имаме нужда от развлечения, както и да си даваме сметка какво точно ни доставя удоволствие. Ако все още не сте в състояние да правите това, аз бих ви предложила да си поставите като непосредствена цел следната задача: „Да се науча да се забавлявам”. Трябва да се научите да следвате собствената си воля и да изпълнявате желанията си. Отначало може да ви се стори малко трудничко, но ви уверявам, че с течение на времето ще ви става все по-лесно. В крайна сметка ще се окаже, че дори ви е забавно.
Трябва да се наслаждавате на живота. Ако например можете да си купите нещо, което ви е по джоба и ви харесва, направете го. Ако искате да направите нещо, което би ви доставило удоволствие, не е незаконно и не би наранило никого, направете го. Ако някога се окажете въвлечени в някое неочаквано забавление, не търсете начини да се почувствате зле. Просто се отпуснете и се наслаждавайте на живота. Способни сме да открием много неща, които биха могли да ни доставят удоволствие, и нищо не трябва да ни спира да се захванем с тях. Освен от забавленията, можем да получим наслада и удовлетворение и от всекидневните си дейности. Тревогите и мъките, от своя страна, могат да ни попречат да се почувстваме добре, дълго след като алкохоликът, с когото сме съжителствали, е престанал да ни притеснява. Страданието може да се превърне в навик, но същото важи и за радостта от живота и доброто отношение към себе си. Аз лично мисля, че трябва да опитате с второто…
Граници/предели
Казват, че съзависимите имат проблеми с определянето на ясни граници. Аз съм съгласна с това твърдение. Дори ще добавя, че при повечето съзависими въобще липсват граници.
Границите са един вид предели на поведението: „Мога да стигна дотук. Това ще направя или няма да направя за теб. Не мога да ти позволя да се държиш по този начин с мен.”
Когато започват нова връзка, повечето съзависими имат ясна представа докъде се простират границите им. Те имат определени очаквания и притежават известна представа за това, какво ще могат и какво няма да могат да допуснат в тези взаимоотношения. Алкохолизмът и другите компулсивни разстройства обаче арогантно пренебрегват всякакви граници. Тези болести не само разширяват границите - те просто ги прекрачват. Всеки път, когато те настъпват, ние отстъпваме - преместваме границите си и освобождаваме пространство за болестта. Правим това винаги, когато заболяването премине някоя наша граница и в крайна сметка стигаме дотам, че започваме да толерираме и да правим немислими до този момент неща. По-късно процесът на „увеличаване на толерантността” спрямо недопустимото поведение се обръща наопаки - отказваме да търпим дори и най-нормалното човешко държание. Получава се така, че в началото извиняваме и най-отвратителното поведение и отношение, а накрая вече намираме кусури на всичко.
Често не само понасяме нечие ненормално, нездравословно и неправилно поведение, но отиваме още по-далеч, като започваме да се убеждаваме, че то всъщност е нещо съвсем естествено и заслужено. Свикваме до такава степен с обидите и неуважителното отношение, че преставаме да ги различаваме от нормалното държание. Но дълбоко в себе си все пак правим тази разлика. Нашата същност знае и може да ни каже кое е правилно и кое не, стига само да я попитаме. Понякога такива обикновени наглед проблеми, като съжителството с алкохолик, който е престанал да пие, но не посещава никаква възстановителна програма, могат да ни нанесат много по-големи вреди, отколкото и най-ужасните на пръв поглед неприятности. В такива случаи усещаме, че нещо не е наред. Започваме да си мислим, че полудяваме, но не знаем каква е причината, тъй като не можем да си изясним какъв точно е проблемът.
Съзависимите се нуждаят от ясно установени граници. Ние трябва да определим предела на това, което можем да направим за другите хора. Трябва да поставим предел и на нещата, които другите могат да правят за нас. Необходимо е, също така, да съобщим на хората около себе си докъде се простират границите на търпението ни. Това ще помогне и на двете страни. Не си мислете, че ви карам да се превърнете в някакви тирани. Не одобрявам липсата на гъвкавост, но все пак трябва да изясним докъде се простира поносимостта ни. Трябва, освен това, да знаем, че сме свободни да променяме границите си всеки път, когато пожелаем, тъй като в нас тъй като в тече непрекъснат процес на развитие и промяна. Ще ви запозная с някои от начините, по които обикновено определят границите си възстановяващите се съзависими: