Выбрать главу

Грижата за емоционалната страна на личността ни също е свързана с тялото. Колкото повече обръщаме вни­мание на емоциите си и следим за задоволяването на ду­ховните си нужди, толкова по-рядко ще се разболяваме. Ако откажем да се грижим за духа си, тялото ни ще въс­тане срещу това и ще се разболее - като знак за нас и околните, че се нуждаем от по-добро отношение. Аз оба­че си мисля, че е по-лесно да започнем да се грижим за себе си, преди да сме се разболели.

Професионална помощ

Трябва да потърсим професионална помощ в следните случаи:

Когато сме в депресия и ни спохождат мисли за самоу­бийство.

Когато имаме намерение да се намесим в живота на ня­кой алкохолик или друг човек със сериозни проблеми.

Когато сме станали жертва на физическо или сексуално насилие.

Когато самите ние сме извършили сексуално или физи­ческо насилие над друг човек.

Когато имаме проблеми с алкохол или наркотици.

Когато смятаме, че не можем да се справим с даден проблем или да се отделим от някого без чужда помощ.

Когато смятаме, че професионалната помощ би могла да ни бъде от полза.

Посещението при професионалист може да ни помог­не да си припомним, че трябва да започнем да се доверя­ваме на себе си и да обръщаме внимание на чувствата си. Ако случайно не сте доволни от службата или от човека, с когото работите, ако не ви харесват методите му на лечение или ако по какъвто и да било друг начин открие­те, че помощта, която получавате или не получавате, не ви вдъхва доверие, потърсете друг професионалист. Въз­можно е първоначалната ви съпротива да се дължи на промяната, през която преминавате, но може просто да сте попаднали на неподходящия човек. Не всички профе­сионалисти се справят еднакво добре с проблеми като съзависимостта, компулсивните разстройства и химични­те зависимости.

Във връзка с това искам да ви разкажа следната исто­рия. Една жена решава да потърси помощ при професио­нален терапевт, тъй като дъщеря й страда от зависи­мост към химични вещества и има сериозни проблеми с поведението, които се отразяват зле на цялото семейс­тво. Терапевтът събира цялото семейство и започва да посвещава голяма част от терапевтичните сесии на опи­ти да убеди родителите, че причината за ужасното по­ведение на дъщеря им е в това, че те пушат. Оказва се, че терапевтът има предразсъдъци относно пушенето. Пос­тепенно фокусът на терапията се премества от „как да се промени поведението на дъщерята” към „как да отка­жем мама и татко от тютюнопушенето”. В началото родителите са доста объркани, но отчаяно се нуждаят от помощ, пък и решават, че терапевтът си знае рабо­тата, така че продължават да посещават сесиите. След като ходят при него в продължение на три месеца, като всяка седмица дават за тази странна терапия по 50 дола­ра, родителите решават, че този човек въобще не е в състояние да им помогне, а освен това им струва доста пари. Не искам да кажа, че има нещо лошо в това да се от­кажат цигарите, но в случая проблемът на това семейст­во е от съвсем друго естество.

Ако помощта, която ни се предлага, не ни харесва, трябва просто да потърсим друга помощ. Ако това, ко­ето правим в момента, не ни помага особено, трябва да опитаме да направим нещо друго. При никакви обстоя­телства обаче не сме длъжни да губим способността си да мислим, да чувстваме и да вземаме самостоятелни решения - дори ако пред нас стои човек с докторска титла.

Ние сами сме способни да си осигурим най-добрите въз­можни грижи.

Градивни взаимоотношения

Градивни Взаимоотношения е термин, който навлезе в психотсрапевтичния речник преди няколко години и води началото си от транзакционния анализ. Повечето от нас имат нужда да общуват с други хора. Ние вероят­но поддържаме определени взаимоотношения поне с ня­колко души. Когато сме с тези хора, ние може да излъчва­ме топлина и любов, може да се държим безразлично, а може и да се отнасяме студено и враждебно е тях. Въз­можно е да им говорим честно, нежно и добронамерено и те сигурно ще ни отвърнат със същото. Може и да ги лъ­жем, а вероятно и те от своя страна ще започнат да ни лъжат. Ако заговорим за повърхностни и незначителни неща, събеседникът ни сигурно ще ни отвърне по същия начин. Ако пък започнем да обиждаме околните, те веро­ятно също няма да ни останат длъжни. Оказва се обаче, че от време на време ние вършим по малко от всички тези неща.

Идеята на този подход е да се научим да поддържаме добри взаимоотношения с околните. Ако например те не са честни, нежни, любящи и добронамерени, трябва прос­то да потърсим хора, които отговарят на тези изисква­ния. Ако някой ни говори неприятни неща и ни принужда­ва да му отвръщаме със същото, трябва да престанем да му отвръщаме и да се опитаме да го накараме да преста­не да се държи по този начин. Ако той не желае да проме­ни отношението си, просто трябва да си намерим друг събеседник. Ние се нуждаем от добро отношение, защо­то то ни кара да се развиваме и ни помага да се чувства­ме добре.