Грижата за емоционалната страна на личността ни също е свързана с тялото. Колкото повече обръщаме внимание на емоциите си и следим за задоволяването на духовните си нужди, толкова по-рядко ще се разболяваме. Ако откажем да се грижим за духа си, тялото ни ще въстане срещу това и ще се разболее - като знак за нас и околните, че се нуждаем от по-добро отношение. Аз обаче си мисля, че е по-лесно да започнем да се грижим за себе си, преди да сме се разболели.
Професионална помощ
Трябва да потърсим професионална помощ в следните случаи:
Когато сме в депресия и ни спохождат мисли за самоубийство.
Когато имаме намерение да се намесим в живота на някой алкохолик или друг човек със сериозни проблеми.
Когато сме станали жертва на физическо или сексуално насилие.
Когато самите ние сме извършили сексуално или физическо насилие над друг човек.
Когато имаме проблеми с алкохол или наркотици.
Когато смятаме, че не можем да се справим с даден проблем или да се отделим от някого без чужда помощ.
Когато смятаме, че професионалната помощ би могла да ни бъде от полза.
Посещението при професионалист може да ни помогне да си припомним, че трябва да започнем да се доверяваме на себе си и да обръщаме внимание на чувствата си. Ако случайно не сте доволни от службата или от човека, с когото работите, ако не ви харесват методите му на лечение или ако по какъвто и да било друг начин откриете, че помощта, която получавате или не получавате, не ви вдъхва доверие, потърсете друг професионалист. Възможно е първоначалната ви съпротива да се дължи на промяната, през която преминавате, но може просто да сте попаднали на неподходящия човек. Не всички професионалисти се справят еднакво добре с проблеми като съзависимостта, компулсивните разстройства и химичните зависимости.
Във връзка с това искам да ви разкажа следната история. Една жена решава да потърси помощ при професионален терапевт, тъй като дъщеря й страда от зависимост към химични вещества и има сериозни проблеми с поведението, които се отразяват зле на цялото семейство. Терапевтът събира цялото семейство и започва да посвещава голяма част от терапевтичните сесии на опити да убеди родителите, че причината за ужасното поведение на дъщеря им е в това, че те пушат. Оказва се, че терапевтът има предразсъдъци относно пушенето. Постепенно фокусът на терапията се премества от „как да се промени поведението на дъщерята” към „как да откажем мама и татко от тютюнопушенето”. В началото родителите са доста объркани, но отчаяно се нуждаят от помощ, пък и решават, че терапевтът си знае работата, така че продължават да посещават сесиите. След като ходят при него в продължение на три месеца, като всяка седмица дават за тази странна терапия по 50 долара, родителите решават, че този човек въобще не е в състояние да им помогне, а освен това им струва доста пари. Не искам да кажа, че има нещо лошо в това да се откажат цигарите, но в случая проблемът на това семейство е от съвсем друго естество.
Ако помощта, която ни се предлага, не ни харесва, трябва просто да потърсим друга помощ. Ако това, което правим в момента, не ни помага особено, трябва да опитаме да направим нещо друго. При никакви обстоятелства обаче не сме длъжни да губим способността си да мислим, да чувстваме и да вземаме самостоятелни решения - дори ако пред нас стои човек с докторска титла.
Ние сами сме способни да си осигурим най-добрите възможни грижи.
Градивни взаимоотношения
Градивни Взаимоотношения е термин, който навлезе в психотсрапевтичния речник преди няколко години и води началото си от транзакционния анализ. Повечето от нас имат нужда да общуват с други хора. Ние вероятно поддържаме определени взаимоотношения поне с няколко души. Когато сме с тези хора, ние може да излъчваме топлина и любов, може да се държим безразлично, а може и да се отнасяме студено и враждебно е тях. Възможно е да им говорим честно, нежно и добронамерено и те сигурно ще ни отвърнат със същото. Може и да ги лъжем, а вероятно и те от своя страна ще започнат да ни лъжат. Ако заговорим за повърхностни и незначителни неща, събеседникът ни сигурно ще ни отвърне по същия начин. Ако пък започнем да обиждаме околните, те вероятно също няма да ни останат длъжни. Оказва се обаче, че от време на време ние вършим по малко от всички тези неща.
Идеята на този подход е да се научим да поддържаме добри взаимоотношения с околните. Ако например те не са честни, нежни, любящи и добронамерени, трябва просто да потърсим хора, които отговарят на тези изисквания. Ако някой ни говори неприятни неща и ни принуждава да му отвръщаме със същото, трябва да престанем да му отвръщаме и да се опитаме да го накараме да престане да се държи по този начин. Ако той не желае да промени отношението си, просто трябва да си намерим друг събеседник. Ние се нуждаем от добро отношение, защото то ни кара да се развиваме и ни помага да се чувстваме добре.