Не трябва да позволяваме на другите да се отнасят зле с нас. Не бива да позволяваме на никого да ни удря. Ние от своя страна също не трябва да удряме никого. Много по-добре е вместо това, да прегърнем човека до себе си. Или ако прегръдката е неподходяща в дадения случай, трябва да го докоснем нежно и с любов, като по този начин му предадем положителната си енергия. А на хората, които си мислят, че прегръщането е загуба на време и проява на ненужна сантименталност, ще предложа следния цитат от книгата „Затлъстяването е семеен проблем”:
„... В началото на седемдесетте години на века започват изследвания върху нервната система на човека и учените скоро откриват, че тя произвежда вещества, чийто химичен състав наподобява морфина. Впоследствие е установено, че тези вещества действат като болкоуспокояващо и помагат на организма ни да преодолее травмите и шока.
Тази група химични съединения е наречена ендорфини. Ендорфините премахват напрежението и болката и спомагат за подобряване на общото ни самочувствие. В хода на изследването се установява, че алкохолиците и хората, които имат проблеми с храненето произвеждат по-малко ендорфини от останалите индивиди…В последствие е доказано, че колкото по-малко от тези вещества произвежда организмът ни, толкова по-зле се чувстваме. Оказва се например, че захарта стимулира производството на ендорфини и затова консумацията на сладки неща спомага за преодоляване на лошото настроение...
Същият ефект се получава и при анорексията. Човек произвежда ендорфини при гладубането и така изпада в един вид еуфория. Това чувство се стимулира от факта, че по този начин се надхвърлят границите на физическите ни възможности. Усещането много прилича на „еуфорията” при бегачите на дълги разстояния... Но производството на ендорфини може да бъде стимулирано и по друг начин... Чрез прегръщане. Точно така - чрез прегръщане. Прегръдката стимулира производството на тези химични вещества и лошото настроение изчезва, победено от любовта на приятеля, който ни прегръща. Неслучайно кучето ни скача и се моли да го почешем по корема или да го погалим по главата. По този начин то просто поддържа високото си ниво на ендорфини и доброто си настроение.”
Съзависимите често пъти са неспособни да приемат комплименти - положителни послания. Трябва най-сетне да престанем да се съпротивляваме на факта, че сме добри хора и имаме множество чудесни качества. Ето защо, ако някой ни каже нещо приятно, ние трябва да го приемем - освен ако инстинктът не ни подсказва, че този човек ни говори така само защото иска да ни използва. Но дори да е така, ние можем просто да приемем комплимента и да откажем да бъдем манипулирани. Позволете на добрите думи да достигнат сърцето ви и да го сгреят. Ние заслужаваме комплименти. Имаме нужда от тях. Те ни помагат да се преборим със себе си и да повярваме, че наистина сме добри хора. Именно това е и най-хубавото на комплиментите - те ни помагат да мислим положително за себе си, а това от своя страна ни кара да се стремим да станем по-добри.
Ние също можем да правим комплименти и съответно да излъчваме позитивна енергия. Способни сме да казваме какво ни харесва в хората и кои техни качества ценим. Бъдете честни спрямо другите, но същевременно се отнасяйте добре с тях.
Можем да се научим да усещаме момента, когато трябва да поощрим някого. Трябва, освен това, да разбираме и кога самите ние се нуждаем от хора около себе си или от подкрепа. Ето защо трябва да си подбираме такива приятели, които ще се отнасят добре с нас. Понякога съзависимите се сближават с хора, които ги мислят за жертви и слаби личности, неспособни да се грижат за себе си. Такива приятели предлагат съчувствие, което е по-добро от нищо, но се различава коренно от градивното общуване. Хората, които се обичат истински, трябва да могат да си кажат: „Ти имаш проблеми и аз ще те изслушам с готовност, но не очаквай от мен да реша тези проблеми вместо теб.” Истинските приятели пък трябва да могат да заявят: „Имам високо мнение за теб и затова ще ти позволя да откриеш сам решението на проблема си. Знам, че можеш да се справиш.”