Доверие
Съзависимите никога не са сигурни кога и на кого да се доверяват. „Харви се лекува от алкохолизъм от две седмици. До този момент ме е излъгал 129 пъти. Сега пък е бесен, че не му се доверявам. Какво да направя?”
Много пъти съм чувала подобни думи, И обикновено отговарям по следния начин: „Има разлика между проявата на доверие и глупостта. Това, че не вярваш на Харви, е нещо естествено. Престани да се опитваш да вярваш на човек, на когото нямаш доверие.”
В тази книга непрекъснато повтарях една фраза и мисля, че сега трябва я кажа отново: Можем да вярваме в себе си. Трябва да вярваме, че сме способни да изберем правилния човек, на когото можем да се доверим. Голяма част от нас често са грешили в този избор. Ето защо трябва да знаем, че не е много мъдро да се доверяваме на някой алкохолик, който ни казва, че ще спре да пие, преди да се е подложил на лечение за алкохолизма си. Дори и да се е излекувал, не е задължително да му се доверяваме безрезервно - защото човешкото поведение е променлива величина. Можем обаче да вярваме на хората, че са такива, каквито са. Способни сме и да започнем да ги разбираме по-добре.
Наблюдавайте внимателно дали хората около вас държат на думата си. Дали наистина правят това, което казват? Или, както казваше една позната: „Той изглежда много добре, но действа също както преди.”
Ако се вслушваме във вътрешния си глас и наблюдабаме какво става наоколо, лесно ще разберем на кого можем да имаме доверие, кога да му се доверяваме и защо да го правим. Твърде вероятно е, след като разберем това, да открием, че винаги сме знаели на кого можем да вярваме - просто никога не сме се вслушвали във вътрешния си глас.
Секс
Обикновено първото нещо, което ми казват съзависимите, когато идват при мен, е че бракът им се разпада. Веднага след това ме питат дали е нормално да имат сексуални проблеми със съпруга си.
На този въпрос винаги отговарям положително. Много хора имат проблеми със секса. Повечето от съзависимите имат тези проблеми. Причината е в това, че алкохолизмът и другите компулсивни разстройства атакуват всички аспекти на интимността. Понякога загубата на физическото проявление на любовта е последната загуба, която преживяваме в дадени отношения. Често пъти тя идва, за да ни покаже, че проблемите няма да отминат от само себе си, независимо колко дълго ги пренебрегваме.
При част от случаите алкохоликът има проблеми със секса - той става импотентен или губи желанието си за секс. Това може да стане и преди, и след неговото възстановяване. В друга част от случаите, съзависимите имат този проблем. Оказва се, че в спалнята могат да възникнат множество проблеми. Има вероятност да не можем да достигнем до оргазъм, да започнем да се страхуваме от загубата на контрол или да загубим доверието си в партньора. Може да се отдръпнем емоционално от него, да престанем да му вярваме или да загубим желанието си да поддържаме интимна близост с него. Възможно е дори да започнем да изпитваме отвращение към партньора си. Възможно е и той да престане да задоволява нуждите ни, тъй като самите ние избягваме да ги споделяме с него. Причината за всички тези неща се крие във факта, че отношенията в леглото рядко се различават от тези извън него. Ако постоянно се грижим за определен човек, вероятно ще продължим да го правим и в леглото. Ако изпитваме болка и сме ядосани, преди да правим любов с него, има голяма вероятност да се чувстваме по същия начин и след това. Ако не желаем да поддържаме близки отношения с някого, едва ли ще искаме и да спим с него. Ето защо трябва да знаем, че сексуалните ни отношения са като огледало на цялостната ни връзка.
Сексуалните проблеми имат склонността да се промъкват в отношенията между хората. В даден момент сексът може да се окаже панацея за една разклатена връзка. Той може да разреши много спорове. Често пъти разговорите разведряват атмосферата, а сексът изглажда проблемите. Постепенно обаче приказките престават да помагат. Точно обратното - те само задълбочават неразбирателствата. Сексът също престава да помага и дори започва да влияе отрицателно.
Възможно е за някои той дори да се превърне в чисто физиологична дейност, която доставя точно толкова удоволствие, колкото и миенето на зъбите. За други може да се окаже нещо много унизително и позорно: поредното неприятно задължение, което изпълняват, без да имат никакво желание. Постепенно това се превръща в едно от многото неща, с които не се справяме, които ни карат да изпитваме срам и вина и за които се опитваме да излъжем себе си.