Аз не съм сексолог. Не мога да ви препоръчам лекарства или технически средства - аз просто имам здрав разум. По тази причина вярвам, че когато се опитваме да се грижим за себе си, трябва да спазваме в леглото същите принципи, каквито следваме и извън него. И едно от първите неща е да спрем да се мразим и обвиняваме.
След като си дадем сметка за всичко това, значи сме започнали да се държим честно към себе си. Вече няма да бягаме, да се крием и да отричаме. Вместо това трябва да се запитаме какво всъщност мислим и чувстваме. Добре е да се вслушаме в собствените си отговори и да им се доверим. Следвайки този модел, постепенно ще започнем да се уважаваме. След което ще престанем да се обиждаме и наказваме. После ще разберем, че проблемът ни е естествен отговор на обстановката, 6 която живеем. Нормално е да имаме проблеми - те са част от процеса, през който преминаваме. Дори би било странно, ако не изпитваме отвращение, неприязън, недоверие и други негативни емоции. Ето защо трябва да престанем да си мислим, че не сме нормални хора.
След като сме изяснили нещата за себе си, трябва да започнем да се държим честно и към своя партньор. Трябва да му кажем какво мислим и чувстваме и какво очакваме да ни даде той или тя. Добре е да осмислим възможните варианти и ако е необходимо, дори да започнем да преговаряме и да правим определени компромиси. Ако в краен случай се окаже, че не можем да решим проблемите си сами, трябва да потърсим професионална помощ.
Някои от нас може би са търсили утеха в извънбрачни връзки. Това обаче вече е минало, ние трябва да си простим и да си изясним какво трябва да направим, за да започнем да се грижим за себе си. Трябва да предприемем четвърта и пета стъпка, добре би било и да поговорим с някой свещеник. Време е да проумеем, че действията ни са нормална реакция на проблемите, с които живеем.
Някои от нас могат да се опитат да избягат от проблемите си, като потърсят спасение в поредица от безразборни сексуални контакти, които вероятно няма да им донесат никакво удоволствие. Това се случва най-често, когато сме във фазата на отричане, тъй като тогава сме най-застрашени от компулсивни действия. Не е нужно да правим това. Трябва просто да си простим и да престанем да се нараняваме.
Възможно е някои от нас да търсят любов, а да откриват само секс. Ето защо трябва първо да си изясним от какво имаме нужда и да открием най-добрия начин, по който можем да задоволим потребностите си.
Други сигурно още се чудят от какво точно се нуждаят. Трети пък може би все още не са се научили да отказват. А някои вероятно се опитват да съживят любовта в своите взаимоотношения с помощта на секса. Това обаче е невъзможно. Сексът не е любов сам по себе си, той е просто секс. Не може да събуди любовта, ако тя не съществува. Сексът е само едно проявление на любовта.
Някои от нас сигурно вече са се предали и са решили, че сексът не е нещо чак толкова важно. Аз не мисля така. Това не е най-важното нещо в живота, но е основна част поне от моя живот.
Сексът е могъща сила. Той е източник на интимност и удоволствие. Не сме в състояние да започнем да се грижим за себе си, ако сексуалният ни живот не върви така, както бихме желали. Ние, освен това, сме отговорни за сексуалното си поведение и за наличието или липсата на удоволствие в леглото. Сега е моментът да се запитаме: Какво може да ни разкаже сексуалният ни живот за нашите връзки?
ДВАЙСТА ГЛАВА
Как да си възвърнем способността да живеем и да обичаме
Поне вече не се щурам насам-натам
в търсене на собствената си гибел.
Член на „АЛ-АНОН”
Първоначално възнамерявах да разделя тази глава на две - „Как да си възвърнем способността да живеем” и „Как да си възвърнем способността да обичаме”. След това реших, че няма защо да разглеждаме отделно съществуването и любовта. Трудността, с която се сблъскват повечето съзависими, е как да се научат да съчетават тези неща.
Според Ърни Ларсън и някои други специалисти, двата най-дълбоки човешки стремежа са: да обичаш и да бъдеш обичан, да вярваш, че не си безполезен и да знаеш, че и някой друг е убеден в това. Чувала съм същата мисъл, изразена дори по-просто, с един допълнителен елемент: за да бъдем щастливи, ние имаме нужда да обичаме някого, да правим нещо и да се надяваме на нещо.
Нямам намерение да изпадам в подробни разсъждения за това дали тези човешки стремежи са нужди или желания. Въпросът е, че те са изключително важни. Независимо дали сме си давали сметка за тях, те вероятно винаги са били движещи сили в живота ни. Мнозина от нас са се опитвали, съзнателно или не, да удовлетворяват тези свои потребности. Други пък са ги потискали и изолирали, за да се предпазят. Независимо дали ги признаваме или отблъскваме, нуждите, за които стана въпрос, винаги присъстват в нас. Ако успеем да разберем себе си и собствените си стремежи, ще се сдобием с изключително ценна информация. Трябва просто да се научим да удовлетворяваме тези свои стремежи, потребности и желания по начин, който не наранява нас самите или някой друг и ни дава възможност да се наслаждаваме на живота в максимална степен.