За мнозина от нас постигането на тази цел означава да започнем да вършим нещата по някакъв различен начин, тъй като онова, което сме правили досега, за да удовлетворим потребностите си, не е дало търсения резултат. Вече обсъдихме някои идеи, които биха могли да ни бъдат от полза в тази посока: отделяне, отказ да изпълняваме ролята на спасители и да контролираме обекта на своето внимание, директен подход към околните, грижа за самите себе си, работа по програмата „Дванадесет стъпки” и извоюване на независимост. Убедена съм, че с подобряването на здравословното ни състояние ще настъпят промени и в любовта ни към околните. Ако я допуснем до себе си и проявим настойчивост, тя ще се превърне в чудесно преживяване, много по-добро от всичко, което някога сме изпитвали.
Струва ми се, че съвсем не е необходимо любовта ни да бъде някакво болезнено усещане, каквото винаги е била. Просто вече не сме длъжни да й позволяваме да ни наранява по този начин и определено не се налага да й даваме възможност да ни унищожи. Една позната много точно определи ситуацията, за която става въпрос: „Омръзна ми да изпитвам необходимост да бъда наранявана. Омръзна ми да се чувствам принудена да страдам. А най-много ми омръзна да позволявам на разни мъже да си приключват недовършената работа в моя живот!” Не бива да се заблуждаваме, че сме нещастни и поддържаме невъзможните си връзки, защото такава е Божията воля. Това е нещо, което сами си причиняваме. Не сме длъжни да поддържаме взаимоотношения, които ни носят само болка и отчаяние. Имаме пълната свобода да се погрижим за себе си.
Лесно можем да се научим да правим разлика между ползотворни връзки и връзки, които просто не вървят. Не е трудно да пристъпим към прекратяване на разрушителните взаимоотношения и да се наслаждаваме на онези, които са се оказали продуктивни. Бихме могли да усвоим нови модели на поведение, за да подпомогнат развитието на връзките, които смятаме за удовлетворителни.
Убедена съм, че сам Бог допуска определени хора в живота ни. Вярвам, обаче, че ние носим отговорността за избора и поведението си при създаването, поддържането и евентуалното прекратяване на тези взаимоотношения. Може би наистина имаме нужда от любов, но не и от разрушителна любов. Когато сме твърдо убедени в това, посланието ни към другия човек ще бъде пределно ясно.
Уверена съм, че професионалният ни живот също би могъл да бъде по-различен и много по-щастлив. Можем да се научим да се грижим за себе си и да удовлетворяваме нуждите си на работното място. И ако не сме така погълнати от другите и от техния живот, ако сме убедени в собствената си значимост, имаме пълната свобода да си поставяме цели и да осъществяваме мечтите си. Всеки от нас е в състояние да си даде ясна сметка какво представлява и какъв би искал да бъде собственият му живот. Всичко това е изключително вълнуващо, тъй като се оказва, че нещата, за които мечтаем, могат да ни се случат и ще ни се случат, ако им дадем тази възможност, ако имаме нужната готовност да ги приемем и ако сме достатъчно уверени, че ги заслужаваме. Това вероятно няма да стане без борба и болка, но поне ще знаем, че се сражаваме и полагаме усилия за нещо, което си струва, и страданията ни не са напразни.
Няма нищо лошо да успяваш, да ти се случват хубави неща, а взаимоотношенията ти да вървят гладко и да са изпълнени с любов. Може би всичко това няма да стане с лекота и от само себе си. Възможно е да ни се наложи да се борим, за да постигнем целите си. Сигурно понякога ще ни се иска да заровим глава в пясъка. И това е съвсем естествено. Израстването не може да мине без всички тези неща. Ако се чувстваме прекалено удобно, прекалено естествено и ни е прекалено леко, значи не израстваме и не правим нищо по-различно. Вършим онова, което винаги сме вършили, и затова се чувстваме толкова комфортно.
За да си възвърнем способността да живеем и да обичаме, трябва да намерим нужния баланс - да се научим да обичаме и едновременно с това да живеем собствения си живот; да си възвърнем любовта, но без онази безумна емоционална обвързаност, така характерна за досегашните ни връзки; да се научим да обичаме другите, без да пренебрегваме любовта към себе си. Трябва да се научим да живеем, да обичаме и да се наслаждаваме на всичко това, без някоя от тези дейности да пречи на останалите.