Оздравителният процес се състои преди всичко в това, да открием и да успеем да поддържаме нужното равновесие във всички сфери на живота си. Когато преценяваме отговорностите си пред себе си и пред другите, трябва да се пазим от крайни решения. Необходимо е да намерим баланса между емоционалните си потребности и физическите, психичните и духовните си нужди. Трябва да поддържаме равновесие между онова, което даваме, и нещата, които получаваме; имаме нужда да открием границата между свободата, която предоставяме на събитията, за да следват естествения си ход, и извършването на нашата част от работата. Трябва да намерим баланса между решаването на проблемите и умението да живеем с нерешените си проблеми. Страданията ни често са предизвикани от необходимостта да понасяме тежестта на непреодолените трудности и от факта, че събитията не се развиват по очаквания и желан от нас начин. Трябва да открием равновесието между способността да се отказваме от надеждите и очакванията си и съзнанието, че сме значими и ценни личности, които заслужават достойно съществуване.
Откъде да започнем?
Много често хората ме питат: „Откъде да започна? Как да започна? Как да възстановя равновесието си?”
В цялата тази книга аз обсъдих доста идеи и предложения, които може би дори са дошли в повече на някои от вас.
За много от съзависимите възстановяването на собственото равновесие изглежда невъзможно. Чувстваме се така, сякаш сме проснати на пода на някаква мрачна изба и не сме в състояние да изпълзим навън. Работата е там, че можем да го направим. „Анонимни алкохолици” и „Ал-Анон” предлагат една проста формула от три части - честност, откритост и упоритост - с помощта на която бихме могли да се измъкнем. В една от първите глави стана дума, че промяната започва с осъзнаването и приемането. Третата стъпка за промяна на поведението ни е предприемането на необходимите действия. В нашия случай това означава да започнем да вършим нещата по различен начин. И така - бъдете честни, проявявайте откритост и упоритост в опитите си да вършите нещата по различен начин и това със сигурност ще ви доведе до необходимата промяна.
Изберете някой от типичните си начини на действие, върху който бихте искали да поработите, и след като постигнете удовлетворяващ резултат, се заемете с друга своя характеристика. Чувала съм, че човек трябва да повтори едно действие двадесет и един пъти, за да се превърне то в навик. Това е едно добро практическо правило, което си заслужава да бъде запомнено. Списъкът с характеристиките, който ви предложих в четвърта глава, може да ви насочи откъде да започнете, а въпросите и задачите в края на всяка глава, могат да ви подскажат някои идеи откъде да започнете. Помислете си къде бихте искали да сложите началото и просто го направете. Започнете оттам, където сте в момента. Ако нищо не ви хрумва, започнете с посещаване на сбирките на „Ал-Анон” или друга подходяща група. Ако приемете, че се намирате в мрачна изба, просто се опитайте да изпълзите от нея. Постепенно ще се изправите и ще се научите да ходите, след това ще възстановите равновесието си.
Поставянето на началото е трудно, но и забавно занимание. Когато започнах да се възстановявам от съзависимостта си, аз се чувствах хваната завинаги в собствения си капан и в клопката на взаимоотношенията си. Сякаш бях обгърната от мрак, а депресията изглежда ме бе приковала към леглото за вечни времена. Една сутрин точно бях успяла да се замъкна до банята, за да се измия и среша, чувствайки се нещастна от факта, че съм още жива и че съм будна, когато се появи синът ми и настоятелно ме задърпа към спалнята. Когато стигнах там, установих, че е избухнал пожар. Пламъците се бяха разпрострели по завесите, килима и стигаха до тавана. Също както преди, аз реших, че ще успея да се справя сама с положението. Помислих си, че пожарът не е чак такова бедствие, каквото изглежда, грабнах пожарогасителя и го изпразних върху пламъците. Оказа се твърде недостатъчно и твърде късно. Когато напуснахме къщата, огънят бушуваше с пълната си мощ.
Когато пристигна пожарната, домът ми вече бе унищожен. Това се случи две седмици преди Коледа. Аз и семейството ми се преместихме в малък апартамент, бяха изгорели почти всичките дрехи и бяхме лишени дори от най-елементарни удобства. Отчаянието и притеснението ми бяха достигнали своя връх. Установих, че съм изгубила толкова много неща, включително и самата себе си. Домът ми бе моето уютно гнезденце, един от малкото останали източници на емоционална сигурност, а вече бях изгубила и него. Бях лишена от всичко.