Выбрать главу

Минаха седмици и животът постепенно започна да изисква известна активност от моя страна. Трябваше да се занимавам с описи за застрахователните агенции, пре­говори, разчистване и планове за реконструкция на къща­та. Чувствах се притеснена и несигурна, но просто нямах избор. Трябваше да мисля и да действам. Налагаше се да свърша определени неща. След като започна същинската работа по възстановяването на къщата, аз бях затрупана с още повече задължения. Трябваше да вземам решения за изразходването на хиляди долари. Работех наравно със строителите и бършех всичко, което ми бе по силите, за да намаля разходите и да ускоря завършването на строе­жа. Това изискваше физически усилия, от които отдавна бях отвикнала. Колкото повече се увеличаваше заетост­та ми, толкова по-добре се чувствах. Започнах да се дове­рявам на способността си да вземам решения. Огромните количества гняв и страх сякаш се изразходваха в работа­та ми. Когато се завърнахме в новопостроения си дом, вече бях успяла да си възвърна равновесието. Бях се заела със собствения си живот и нямах намерение да спирам. Чувствах се страхотно!

Основната идея в тази история е, че просто трябва да започнем отнякъде. Запалете огън под краката си!

Как да продължим напред?

След като веднъж сме започнали, просто трябва да про­дължим да се движим и напредъкът ще се превърне в ес­тествен процес. Понякога се налага да се върнем някол­ко крачки назад и в това няма нищо лошо. Често дори е необходимо, за да можем да продължим напред.

Нерядко сме изправени пред трудни решения, свързани с прекратяването на потискащи и разрушителни взаимо­отношения. Както казва Ърни Ларсън, ако една връзка е мъртва, просто я погребете. Обмислете добре нещата, поработете върху себе си и когато му дойде времето, вие ще сте в състояние да вземете правилното решение.

Някои от вас може би се опитват да „ремонтират” ня­каква накърнена, но все още жива връзка. Бъдете търпе­ливи. Любовта и доверието са нещо изключително крех­ко, много наподобяващо жив организъм. Веднъж наранени, те не могат да се възстановят изведнъж, като по коман­да. Любовта и доверието не се възраждат автоматично, щом другият престане да пие или разреши проблемите си. Те се възстановяват постепенно и за това е нужно време. Понякога пък въобще не се възстановяват.

Понякога в живота ни няма някакъв специален човек, когото да дарим с любовта си. Това е трудна, но не и не­поносима ситуация. Може би действително желаем и има­ме нужда да обичаме някого, но според мен нещата ще бъ­дат наред, ако обичаме достатъчно самите себе си. Съв­сем естествено е да имаме някаква интимна връзка, но не по-малко естествено е и да нямаме. Намерете си прияте­ли, на които да дарите любовта си, които да ви обичат и да ви ценят. Обичайте себе си и се уважавайте. Използвайте времето, в което сте останали сами, като въз­можност да си поемете дъх и да си починете. Оставете събитията на естествения им ход. Научете онова, което трябва да знаете. Израствайте. Развивайте се. Работе­те върху себе си, така че когато любовта ви споходи, да се влее в едно пълноценно и интересно съществуване. Лю­бовта не бива да се превръща в единствената ни грижа или в бягство от някакъв противен живот. Опитвайте се да постигате различни цели. Забавлявайте се. Довере­те се на Бога и на предвиденото от Него разписание за нещата. Той знае и ще се погрижи за потребностите и желанията ни.

Каквито и да са житейските ни обстоятелства, не сме длъжни да бързаме. Понякога сърцето ни повежда на­някъде, а разумът се опитва да ни разубеди. Друг път ра­зумът ни тегли в определена посока, а сърцето отказва да го последва. Нерядко привличането, което изпитва­ме към жабите, може да ни отведе там, където нито сърцето, нито разумът желаят да отидат. И това е на­пълно естествено. Няма установени правила за това кого трябва или не трябва да обичаме или с кого да се об­вързваме. Свободни сме да обичаме когото пожелаем, както пожелаем. Необходимо е само да забавим темпо­то и да помислим как да направим това по начин, който да не ни наранява. Наблюдавайте внимателно какво се случва. Любовта трябва да избира от силните ви стра­ни, а не от слабостите ви; поискайте от другия човек да направи същото. Вземайте необходимите решения и се грижете добре за себе си. Подпомогнати от вашата Висша сила, вие сте способни да изберете с какво би било най-добре да се заемете. Искрено се надявам, че ще откриете хора, които искат да ви обичат и да стиму­лират израстването ви. Уверена съм, че ще си намерите и хубава работа, която ще се окаже предизвикателство за развитието ви Бих искала да ви отправя и едно предупреждение. Въз­можно е от време на време да изгубвате равновесието си. Случва се да се засилим, да се хвърлим за скок и неочаквано да се окажем проснати по лице на цимента. С изненада откриваме, че всички онези шантави чувства от минало­то ненадейно са се завърнали. Не се плашете - това е на­пълно естествено. Характеристиките на съзависимостта, начинът на мислене, емоциите са се превърнали в привични модели на реагиране. Нормално е всички те да използват всяка удобна възможност, за да се опитат да излязат на повърхността. Съзависимостта може да бъде провокирана от някаква промяна (била тя и здравослов­на), от определени обстоятелства, които ни напомнят за кошмарното съжителство с алкохолика, както и от всяка стресова ситуация. Понякога лудостта се завръща и без видима причина. Разгледайте я внимателно, без да се срамувате или да се опитвате да я прикриете. Имате достатъчно ресурси, за да се справите с нея и да оцелее­те. Поговорете с доверени приятели. Бъдете търпеливи и се отнасяйте добронамерено към себе си. Просто про­дължавайте да вършите онова, което смятате за нужно. Не след дълго ще се почувствате по-добре. Каквото и да става, не забравяйте да се грижите за себе си.