В продължение на много години той е убеден, че е длъжен да се тревожи за хората и да се меси в проблемите им. Смята, че това е проява на доброжелателство, загриженост, любов, а когато е необходимо, и на справедливо негодувание. Сега вече, след като потърси и получи помощ относно своя проблем, той нарича поведението си съзависимост.
Понякога поведението на съзависимост е свързано по твърде сложен начин с желанието да бъдеш добра съпруга, майка, баща, съпруг, брат или християнин. Марлис е на четиридесет години. Когато полага грижи за себе си, тя е доста привлекателна жена. През по-голямата част от времето обаче се грижи за петте си деца и за мъжа си, който се лекува от алкохолизъм. Единственият й стремеж е да ги направи щастливи, но въпреки това не успява. Обикновено тя се ядосва и смята, че никой не оценява усилията й, а семейството, от своя страна, се ядосва на нея. Прави секс с мъжа си винаги, когато той пожелае, независимо как се чувства самата тя. Харчи прекалено много пари от семейния бюджет за играчки и дрехи за децата - купува им всичко, което поискат. Тя постоянно готви, чисти, чете приказки на децата и ги развежда насам-натам с колата, глези и обгражда с нежност хората около себе си, но никой не се грижи за нея. В повечето случаи те дори не й благодарят. Марлис се ненавижда за това, че непрекъснато дава на хората в своя живот. Тя мрази начина, по който семейството и неговите нужди и прищевки контролират живота й. Често пъти изпитва отвращение и към професията си на медицинска сестра.
- Чувствам се виновна, когато не направя това, което се иска от мен. Чувствам се виновна, когато поведението ми не отговаря на собствените ми критерии за добра съпруга и майка. Чувствам се виновна, когато не правя онова, което другите очакват от мен. Просто непрекъснато се чувствам виновна - споделя тя. - Всъщност дори плановете за деня и приоритетите си определям под натиска на чувството си за вина.
Дали това, че Марлис непрекъснато се грижи за другите, без да очаква никаква отплата, за което от друга страна се ненавижда, означава, че е добра майка и съпруга? Или може би означава просто, че е съзависима?
Алкохолизмът (и въобще зависимостта от химични вещества) не е единственият семеен проблем, който може да превърне някого в съзависим. Алиса е майка на две деца и работи на непълен работен ден в една организация за психично здраве. Един ден тя решава да се обърне за помощ към консултант по семейни проблеми. (Преди това е посетила много други терапевти.) Алиса отива на терапия, тъй като по-големият й син, който е на четиринадесет години, непрекъснато й създава неприятности. Той бяга от къщи, закъснява вечер, не ходи на училище, нарушава установените семейни правила и, общо взето, прави каквото си поиска, когато си поиска.
- Това дете направо ме побърква - споделя Алиса с консултанта.
И наистина е така. Тя просто се е поболяла от тревоги. Понякога е толкова депресирана и притеснена, че не може да стане от леглото. Алиса опитвала да помогне на детето си по всякакви начини. Три пъти го подлагала на лечение, на два пъти го изпращала в домове за деца, като междувременно постоянно водела цялото семейство ту при един, ту при друг терапевт. Опитвала и други методи: заплашвала, плачела, крещяла и умолявала, решавала да действа твърдо и се обаждала на полицията, когато той закъснявал, опитвала се да бъде нежна и му прощавала, понякога дори се правела, че не забелязва прегрешенията му, заключвала го навън, прекосявала половината щат, за да го прибере, след като е избягал. Въпреки че досегашните й усилия се оказали напразни, Алиса е завладяна от идеята да открие и направи онова единствено нещо, което „ще го накара да осъзнае грешките си” и ще му помогне да се промени.