- Защо ми причинява това? - недоумява тя. - Та той съсипва живота ми!
Консултантът се съгласява, че проблемът с нейния син наистина е болезнен, изключително неприятен и изисква незабавни действия. Той обаче смята, че не е задължително този проблем да контролира и съсипва живота на Алиса.
- Вие не сте в състояние да контролирате сина си, но можете да контролирате собствения си живот - казва той. - Можете да се справите сама със съзависимостта си.
Шерил също се смята за съзависима. Малко след като сключва брак с мъжа на своите мечти, животът и се превръща в кошмар. Тя разбира, че съпругът й е пристрастен към секса. В неговия случай това означава, че той не е в състояние да контролира желанието си да се наслаждава на всякакви порнографски материали, непрекъснато се занимава с други жени и както казва самата Шерил: „Бог знае още в какво и с кого се забърква”. Тя открива, че мъжът й е пристрастен към секса една седмица след сватбата, когато го хваща с друга жена в леглото.
Отначало Шерил е обзета от паника, след това се ядосва, а после започва да изпитва загриженост за съпруга си и неговия проблем. Приятелите й я съветват да го напусне, но тя решава да остане с него. Той се нуждае от помощ, нуждае се от нея. Може би мъжът й ще се промени. Освен това все още не е готова да се откаже от мечтите си за розовото бъдеще, което ги очаква.
Съпругът й започва да посещава сбирките на „Анонимни пристрастени към секса” (S. А.) - група за самопомощ, основаваща се на „Дванадесетте стъпки” на „Анонимни алкохолици”. Шерил отказва да се присъедини към Со-SА (съзависими на сексуално пристрастени, група подобна на ,Ал-Анон”). Тя не иска да говори за своя проблем пред непознати и не желае да го обсъжда дори с приятели.
След няколко месеца Шерил, която е преуспяващ фото-модел, започва да отхвърля все повече професионални ангажименти, отказва да излиза с приятели и все по-често си стои вкъщи. Тя иска лично да отговаря на телефона, ако случайно някоя жена потърси мъжа й. Иска да е у дома, когато той излиза или се прибира. Иска да го наблюдава как се държи, как изглежда и как говори. Шерил иска да знае какво точно прави съпругът й и с кого го прави. Често се обажда на неговия отговорник от S. А. и му се оплаква, докладва му и го разпитва относно напредъка на мъжа си. Шерил, както самата тя казва, не желае повече да бъде мамена.
Постепенно тя се отчуждава от своите приятели и обичайните си занимания. Шерил е прекалено притеснена, за да може да работи, и се срамува да споделя проблемите си. Съпругът й има още няколко връзки с други жени; хората, които държат на нея, й се ядосват, че не го напуска, а само се оплаква колко е ужасно, че се е омъжила за него.
- Не можех повече да го гледам. Презирах мъжа си, но не можех да го напусна - твърди Шерил. - Не можех да правя нищо друго, освен да се притеснявам и да се опитвам да го надзиравам. За мен обратът настъпи, когато една нощ го подгоних с кухненски нож - разказва тя. - Тогава достигнах дъното. Преследвах го из цялата къща, крещях и беснеех, когато изведнъж си дадох сметка, може би за първи път, за самата себе си. Бях се побъркала. Бях полудяла - вече не можех да се контролирам - а той просто стоеше там и ме гледаше спокойно. Тогава разбрах, че трябва да потърся помощ.
Скоро след тази случка Шерил се присъединява към Со-SА. След няколко посещения тя започва да нарича себе си съзависима, а загубата на контрол - съзависимост. Шерил се раздели със съпруга си и те вече са в процес на развод. Сега тя се чувства много по-добре.
Въпреки че историите, които прочетохте, бяха доста драматични, съзависимостта не винаги взема толкова остра форма и не е задължително съзависимият да е в близки взаимоотношения с човек, изпитващ някакви сериозни проблеми. Кристен е омъжена, има две деца и нито в семейството на родителите й, нито в настоящото й семейство има алкохолици или хора с компулсивно разстройство. Въпреки това, тя нарича себе си съзависима. Според нея проблемът й се състои в това, че настроението на околните оказва значително влияние върху нейните емоции, а тя, от своя страна, се опитва да контролира техните чувства.
- Ако съпругът ми е щастлив и смятам, че съм спомогнала за доброто му настроение, то и аз самата съм щастлива. Ако той е разстроен, аз се чувствам отговорна и за това. Тревожа се, зле ми е и се притеснявам, докато той не се почувства по-добре. Опитвам се да му оправя настроението и изпитвам вина, ако не успея. А той, от своя страна, ми се ядосва, че се опитвам да го контролирам.