Чувала съм и съм чела множество определения на съзависимостта.
В статия, публикувана в книгата „Съзависимостта - една новопоявила се тема”, Робърт Съби определя това понятие така: „Състояние: на емоциите, психиката и поведението, което се развива в резултат на продължително подлагане и прилагане на някакъв набор от рестриктивни правила и норми. Това са такива правила и норми, който не позволяват откритото изразяване на чувства и директното обсъждане на лични и междуличностни проблеми”.
Ърни Ларсън, който също е специалист по проблемите на съзависимостта и е един от пионерите в тази област, я определя като: „Онези себенавреждащи, заучени поведенчески модели или недостатъци на характера, които водят до намалена способност за създаване и участие в любящи, интимни взаимоотношения.”
Предлагам ви и няколко не чак толкова професионални определения.
„Съзависимост означава - казва една жена - да се превърнеш в онзи, който се грижи за всичко”.
„Да съм съзависима, означава да съм омъжена за алкохолик - смята друга. - Освен това означава, че трябва да ходя в „Ал-Анон”.”
„Съзависимост значи, че здраво съм се забъркала с разни алкохолици” - смята трета.
„Това значи, че постоянно търся за кого да се лепна и да го задуша с грижите си.”
„Съзависимост? Това означава, че всеки мъж, който ме привлича, в когото се влюбя или за когото се оженя, със сигурност ще се окаже алкохолик или наркоман или пък ще има някакъв друг, също толкова сериозен проблем.”
„Съзависимост - обяснява един човек - е да знаеш, че взаимоотношенията ти с другите винаги ще протичат по един и същи начин (болезнено), или ще приключват по един и същи начин (катастрофално). Или и двете.”
Определенията на съзависимостта са горе-долу толкова, колкото са и свързаните с нея преживявания. В момент на отчаяние (а може би на просветление) някои терапевти заявяват: „Съзависимост е всичко и всеки е съзависим.” И така, кой е уловил същността на проблема? Кое е правилното определение? Може би една кратка ретроспекция на съзависимостта ще ни помогне да си отговорим на този въпрос.
Кратка ретроспекция
Думата съзависимост се появява на психотерапевтичната сцена в края на седемдесетте години на XX век. Не ми е известно кой точно я е измислил. Въпреки че няколко души биха могли да претендират за това откритие, според Сондра Смоли - лицензиран психолог и водеща фигура в областта на съзависимостта, терминът се появява едновременно в няколко възстановителни центрове в Минесота. Може би авторството принадлежи на Минесота - средище на борбата със зависимостите от химични вещества и на програмите за лечение на компулсивни разстройства, основаващи се на „Дванадесетте стъпки”.
В статия от книгата „Съзависимостта - една новопоявила се тема” Робърт Съби и Джон Фрийл пишат: „Първоначално терминът се използва за описание на хора, чийто живот е силно повлиян от взаимоотношенията им с човек, пристрастен към химични вещества. Съзависимият брачен партньор, дете или любовник на алкохолика или наркомана разбива нездравословен модел на справяне с живота, като реакция на нечия чужда злоупотреба с различни вещества.”
Това обаче е само ново наименование на един познат проблем. Специалистите отдавна подозират, че с хората, които поддържат близки взаимоотношения със страдащ от химична зависимост, се случва нещо странно. Според някои изследвания, у повечето от тези хора, които не са алкохолици или наркомани, но са близки с алкохолик, се развива физическо, умствено, емоционално и душевно състояние, подобно на алкохолизма. Появяват се различни думи (по-скоро думи от професионалния жаргон, превърнали се по-късно в синоними на понятието съзависим), с които се описва това явление: съалкохолик, неалкохолик, параалкохолик.
Сигурно е обаче, че съзависимите са усещали ефекта на този феномен дълго преди самата дума да се появи на бял свят. През четиридесетте години на XX век, след създаването на „Анонимни алкохолици”, група хора (предимно съпруги на алкохолици) формират организации за подкрепа и самопомощ, за да се справят с влиянието, което пиенето на партньорите им оказва върху тях. Те не са имали представа, че след време ще бъдат наречени съзависими. Знаели са само, че алкохолизмът на съпрузите им има пряк ефект върху тях самите. Освен това са се чувствали ощетени от факта, че алкохолиците имат програма за възстановяване, основаваща се на дванадесетте стъпки, и съответно също са искали такава програма. Ето защо те използвали дванадесетте стъпки на „Анонимни алкохолици”, преработили техните дванадесет традиции, трансформирали името в „Ал-Анон” и работата потръгнала! От този момент нататък милиони хора са се възползвали от услугите на „Ал-Анон”.