Выбрать главу

Чувала съм и съм чела множество определения на съзави­симостта.

В статия, публикувана в книгата „Съзависимостта - една новопоявила се тема”, Робърт Съби определя това понятие така: „Състояние: на емоциите, психиката и по­ведението, което се развива в резултат на продължител­но подлагане и прилагане на някакъв набор от рестриктивни правила и норми. Това са такива правила и норми, който не позволяват откритото изразяване на чувства и директното обсъждане на лични и междуличностни проблеми”.

Ърни Ларсън, който също е специалист по проблемите на съзависимостта и е един от пионерите в тази област, я определя като: „Онези себенавреждащи, заучени поведенчески модели или недостатъци на характера, които водят до намалена способност за създаване и участие в любящи, интимни взаимоотношения.”

Предлагам ви и няколко не чак толкова професионални определения.

„Съзависимост означава - казва една жена - да се превърнеш в онзи, който се грижи за всичко”.

„Да съм съзависима, означава да съм омъжена за алкохо­лик - смята друга. - Освен това означава, че трябва да ходя в „Ал-Анон”.”

„Съзависимост значи, че здраво съм се забъркала с раз­ни алкохолици” - смята трета.

„Това значи, че постоянно търся за кого да се лепна и да го задуша с грижите си.”

„Съзависимост? Това означава, че всеки мъж, който ме привлича, в когото се влюбя или за когото се оженя, със сигурност ще се окаже алкохолик или наркоман или пък ще има някакъв друг, също толкова сериозен проблем.”

„Съзависимост - обяснява един човек - е да знаеш, че взаимоотношенията ти с другите винаги ще протичат по един и същи начин (болезнено), или ще приключват по един и същи начин (катастрофално). Или и двете.”

Определенията на съзависимостта са горе-долу толко­ва, колкото са и свързаните с нея преживявания. В мо­мент на отчаяние (а може би на просветление) някои те­рапевти заявяват: „Съзависимост е всичко и всеки е съза­висим.” И така, кой е уловил същността на проблема? Кое е правилното определение? Може би една кратка ретроспекция на съзависимостта ще ни помогне да си отгово­рим на този въпрос.

Кратка ретроспекция

Думата съзависимост се появява на психотерапевтичната сцена в края на седемдесетте години на XX век. Не ми е известно кой точно я е измислил. Въпреки че няколко души биха могли да претендират за това откритие, според Сондра Смоли - лицензиран психолог и водеща фигура в областта на съзависимостта, терминът се по­явява едновременно в няколко възстановителни цент­рове в Минесота. Може би авторството принадлежи на Минесота - средище на борбата със зависимостите от химични вещества и на програмите за лечение на компулсивни разстройства, основаващи се на „Дванадесет­те стъпки”.

В статия от книгата „Съзависимостта - една новопо­явила се тема” Робърт Съби и Джон Фрийл пишат: „Пър­воначално терминът се използва за описание на хора, чий­то живот е силно повлиян от взаимоотношенията им с човек, пристрастен към химични вещества. Съзависимият брачен партньор, дете или любовник на алкохолика или наркомана разбива нездравословен модел на справяне с живота, като реакция на нечия чужда злоупотреба с раз­лични вещества.”

Това обаче е само ново наименование на един познат проблем. Специалистите отдавна подозират, че с хора­та, които поддържат близки взаимоотношения със стра­дащ от химична зависимост, се случва нещо странно. Според някои изследвания, у повечето от тези хора, кои­то не са алкохолици или наркомани, но са близки с алкохо­лик, се развива физическо, умствено, емоционално и ду­шевно състояние, подобно на алкохолизма. Появяват се различни думи (по-скоро думи от професионалния жаргон, превърнали се по-късно в синоними на понятието съзависим), с които се описва това явление: съалкохолик, неалкохолик, параалкохолик.

Сигурно е обаче, че съзависимите са усещали ефекта на този феномен дълго преди самата дума да се появи на бял свят. През четиридесетте години на XX век, след създа­ването на „Анонимни алкохолици”, група хора (предимно съпруги на алкохолици) формират организации за подкре­па и самопомощ, за да се справят с влиянието, което пи­енето на партньорите им оказва върху тях. Те не са има­ли представа, че след време ще бъдат наречени съзависими. Знаели са само, че алкохолизмът на съпрузите им има пряк ефект върху тях самите. Освен това са се чувства­ли ощетени от факта, че алкохолиците имат програма за възстановяване, основаваща се на дванадесетте стъпки, и съответно също са искали такава програма. Ето защо те използвали дванадесетте стъпки на „Анонимни алко­холици”, преработили техните дванадесет традиции, трансформирали името в „Ал-Анон” и работата потръг­нала! От този момент нататък милиони хора са се въз­ползвали от услугите на „Ал-Анон”.