Основната идея по това време, както и по-късно, през 1979 г., когато се появява думата съзависимост, е, че съзависимите (съалкохолиците или параалкохолиците) са хора, чиито живот е станал неуправляем в резултат на обвързването им с алкохолик.
Оттогава досега определението на понятието съзависимост се е разширило. Специалистите започват да разбират по-добре влиянието, което пристрастеният човек оказва върху семейството си, както и влиянието, което семейството оказва върху него. Откриват се и някои други проблеми, като например преяждане или недохранване, комарджийство и определени нарушения в сексуалното поведение. Всички тези компулсивни разстройства имат множество сходни черти с компулсивното разстройство, или заболяването, алкохолизъм. Специалистите забелязват също така, че повечето близки на хора с подобни заболявания развиват у себе си модели на реагиране и справяне, които много приличат на моделите, използвани от близките на алкохолици. Оказва се, че с тези семейства също се случва нещо странно.
Тъй като професионалистите започват да разбират сьзависимостта по-добре, се откриват все повече социални групи, за които се оказва, че страдат от това явление - възрастни, деца на алкохолици, близки на хора с емоционални и умствени нарушения, близки на хора с хронични заболявания, родители на деца с поведенчески отклонения, близки на безотговорни личности, професионалисти - медицински сестри, социални работници и други хора от „помагащите” професии. Дори възстановяващите се алкохолици и наркомани откриват, че са съзависими и вероятно са били такива много преди да се пристрастят към някакви химични вещества.
Хора, засегнати от съзависимост, започват да изникват навсякъде.
Когато съзависимият прекрати връзката си с човека, страдащ от някакво разстройство, той обикновено се насочва към друга подобна личност и повтаря с нея същите поведенчески модели. Тези модели, наричани още механизми за справяне, действат през целия живот на съзависимия, ако, разбира се той не ги промени.
Можем ли да приемем, че причината за съзависимостта са взаимоотношенията с хора, страдащи от сериозно заболяване, поведенчески отклонения или разрушително компулсивно разстройство? Работата е там, че макар алкохолизмът в семейството да подпомага развитието на съзависимост, съществуват и множество други фактори предизвикващи появата й.
Една доста често срещана обща характеристика са взаимоотношенията (лични или професионални) с нещастни хора с различни отклонения или със зависими личности. По често срещана обща характеристика обаче неписаните и неизказани правила, които обикновено се създават в първичното семейство и стават основа за всички по-нататъшни взаимоотношения. Тези правила забраняват обсъждането на каквито и да било проблеми, открито изразяване на чувства, директно и откровено общуване, реалистичните очаквания, като например, да бъдеш човечен, уязвим и несъвършен, егоизма, доверието към другите и себе си, игрите и забавленията; и най-вече - разклащането на едва балансираната семейна лодка чрез израстване или промяна, независимо колко здравословно и полезно би могло да бъде едно такова разклащане. Тези правила присъстват в почти всички семейни системи на алкохолици, но могат да се появят и в други семейства.
А сега да се върнем към въпроса, който зададохме по-рано: Кое е правилното определение на съзависимостта? Всяко от тях е правилно. Някои описват причината, други - резултатите, някои обхващат цялостното състояние, други - само симптомите, някои обсъждат моделите, други предават болката. Понятието съзависимост е означавало или започва да означава всяка една от изброените по-горе дефиниции.
Не се опитвам да ви объркам. Определението на сьзависимостта е доста мъгляво, тъй като самото състояние е неясно и трудно определимо. Твърде сложно, трудно и свързано с чисто теоретични проблеми е то да бъде дефинирано в едно или две изречения.
Може би се чудите защо е целият този шум около едно определение? Защото аз ще се опитам да направя нещо, което, както казах, е изключително трудно - да дефинирам понятието съзависим в едно изречение. Именно затова искам да видите по-широката картина, преди да ви покажа по-стеснената. Надявам се, че този подход ще ви помогне да откриете съзависимостта у себе си, ако, разбира се, има какво да откривате. Важно е проблемът да бъде определен, тъй като това помага за намирането на решението. А тук решението е жизненоважно. То означава да се чувстваме по-добре, означава да се възстановим. И така, ето моето определение на съзависим човек: