Выбрать главу

Сьзависим е онзи, който е позволил да бъде повлиян от поведението на друг човек и е обсебен от идеята да контролира поведението на този човек.

Този друг човек може да бъде дете, възрастен, любов­ник, съпруг, брат, сестра, дядо, баба, родител, клиент или близък приятел. Той може да е алкохолик, наркоман, да има някакво психическо или физическо заболяване, да е нормален човек, когото от време на време обземат мрач­ни чувства, или да е някой от онези хора, за които стана въпрос по-горе.

Сърцевината на определението, обаче, както и на въз­становителният процес, не е в другия човек, независимо от нашата убеденост, че именно той е в основата на всичко. Тя трябва да се търси в нас самите, в начина, по който сме позволили поведението на другите да ни вли­яе, и в начина, по който се опитваме да оказваме влияние върху тях - в онова обсебване, контролиране, натрапливо „помагане” и грижовност, в ниското самочувствие, стигащо до омраза към собствената личност, самоогра­ничаването и постоянния гняв и вина, които изпитваме, в странната зависимост от странни хора, влечението към ексцентричността и толерирането й, центриране­то върху другите, водещо до оттегляне от собствената личност, проблеми в общуването и в интимните взаимо­отношения и до непрекъснато главоломно пътуване през петте стадия на реакцията на тъгата.

Заболяване ли е съзависимостта? Някои специалисти смятат, че не е. Според тях, това е нормална реакция спрямо абнормни личности.

Други пък твърдят, че съзависимостта е болест, при това хронична и прогресираща. Според тази концепция съзависимите желаят и се нуждаят от болни хора около себе си, за да се чувстват щастливи по един нездрав на­чин. Съпругата на алкохолика е трябвало да се омъжи именно за такъв човек и го е избрала тъкмо защото несъз­нателно е смятала, че той е алкохолик. Нещо повече - тя се нуждае от неговото пиянство и побоищата му, за да се почувства удовлетворена.

Може би втората преценка е прекалено сурова. Аз смя­там, че съзависимите просто имат нужда животът им да не бъде толкова труден. Другите хора са се отнасяли достатъчно жестоко към нас. Самите ние сме се отнася­ли достатъчно жестоко към себе си. Страдали сме доста­тъчно, скъпи приятели. Били сме жертва на болести и на различни хора. Всеки от нас трябва да реши сам за себе си каква роля е изиграл в собствената си виктимизация (процес на превръщане в жертва).

Не знам дали съзависимостта е или не е болест. Аз не съм специалист. Но за да ви обясня в какво съм убедена, трябва да довърша кратката ретроспекция на съзависи­мостта, която започнах.

Макар първата група от движението „Ал-Анон” да се формира през четиридесетте години на XX век, аз съм убедена, че ако се върнем назад, до началото на времена­та и на човешките взаимоотношения, също ще открием следи от съзависимостта. Хората винаги са имали проб­леми и другите винаги са изпитвали загриженост за при­ятелите и роднините, изпаднали в беда. Изглежда, че чо­векът е започнал да се бърка в проблемите на другите от самото възникване на междуличностните взаимоотно­шения.

Вероятно съзависимостта е преследвала човека през цялото му съществуване, чак до „тези наистина ужасни времена на двадесетия век”, както казва в предаването „60 минути” Морли Сейфър. Още с появата си хората са започнали да вършат всички онези неща, които наричаме „прояви на съзависимост”. Поболявали се от тревога по други хора. Опитвали да помагат по начини, които не вършат работа. Казвали „да”, когато им се е искало да ка­жат „не”. Опитвали се да накарат околните да мислят като тях. Проявяваш конформизъм, за да не наранят не­чии чувства и така наранявали самите себе си. Страхува­ли се да се доверят на чувствата си. Вярвали на лъжи и се чувствали измамени. Искало им се е да си върнат и да на­кажат другите. Изпадали в такава ярост, че изпитвали желание да убият някого. Борели се за правата, които околните не им признавали. Носели са власеница, тъй като смятали, че не заслужават коприна.

Разбира се, съзависимите извършвали и добри дела. По самата си същност те са човеколюбиви личности, загри­жени и отговорни за съдбините на света. Както пише То­мас Райт в статията си от книгата „Съзависимостта - една новопоявила се тема”: „Предполагам, че от истори­ческа гледна точка съзависимите винаги са въставали сре­щу социалната несправедливост и са се борили за правата на потиснатите. Те имат желание да помогнат и вероя­тно често пъти са помагали. Според мен обаче те си отиват от света с мисълта, че не са направили доста­тъчно, отиват си с чувство за вина.