Преди обаче да ви предложа списък на проявите, които характеризират поведението на съзависимия, бих искала да направя едно важно уточнение: наличието на тези проблеми не означава, че сме по-лоши, по-несъвършени или по-долнокачествени от останалите хора. Някои от нас са усвоили тези поведенчески модели като деца, други - по-късно през живота си. Някои вероятно са ги придобили в резултат на собственото си тълкуване на религията. На много момичета им е внушено, че такъв тип поведение е задължителен за истинската жена. Където и да сме усвоили всички тези неща, повечето от нас добре са научили урока си.
Обикновено съзависимите започват да се държат по този характерен начин, принудени от необходимостта да предпазят себе си и да удовлетворят потребностите и желанията си. Ние вършим, чувстваме и мислим всички тези неща, за да оцелеем - емоционално, душевно, а понякога дори чисто физически. Опитваме се да разберем и да съществуваме по възможно най-добрия начин в сложния свят, в който живеем. Понякога е трудно да съжителстваш даже с нормални и здрави хора. Още по-трудно е, когато човекът до теб е болен, нещастен или има сериозни проблеми. Ужасно е да живееш с алкохолик, който през по-голямата част от времето не е на себе си. На повечето от нас често пъти се е налагало да се справят с изключително трудни ситуации и тези героични усилия заслужават най-висока оценка. Направили сме всичко, което е било по силите ни.
Тези средства за самозащита обаче в много случаи надхвърлят границите на целесъобразността. Понякога нещата, които правим, за да се защитим, се обръщат срещу нас и ни причиняват болка. Поведението ни се оказва саморазрушително. Повечето съзависими едва оцеляват и рядко успяват да удовлетворят потребностите си. Както казва консултантът Скот Егълстън, съзависимостта е начин за задоволяване на потребностите, чрез който потребностите не могат да бъдат задоволени. Ние постъпваме неправилно, водени от правилни подбуди.
В състояние ли сме да се променим? Можем ли да усвоим някакви по-здравословни модели на поведение? Не знам дали психичното, душевното и емоционалното здраве са неща, на които човек може да бъде обучен, но със сигурност може да бъде мотивиран и окуражаван да работи в тази насока. Бихме могли да се научим да действаме по някакъв по-различен начин. Можем да се променим. Убедена съм, че повечето хора желаят да са здрави и да живеят живота си по възможно най-добрия начин. Много от нас обаче не знаят, че няма нищо лошо в това да действат по начин, различен от този, с който са свикнали. Често пъти ние дори не съзнаваме, че правим неща, които не вършат работа. Повечето съзависими са толкова погълнати от проблемите на другите, че нямат време да осъзнаят, още по-малко пък да се погрижат за собствените си неуредени въпроси.
Много специалисти смятат, че първата стъпка към промяната е осъзнаването. Втората стъпка е приемането. Именно в този смисъл ви предлагам да разгледаме характеристиките на съзависимостта. Те са изведени въз основа на цялата литература, която съм използвала, както и от личния и професионалния ми опит.
Загриженост
Съзависимите обикновено:
смятат и чувстват, че са отговорни за другите - за техните емоции, мисли, действия, избори, желания, нужди, благополучие или липса на такова и въобще за съдбата им;
тревожат се, изпитват съжаление и вина, когато другите имат проблеми;
чувстват се длъжни - едва ли не принудени, да помагат на околните да решават проблемите си. Обикновено те дават съвети, които никой не им е искал, засипват хората с идеи или „оправят” чувствата и настроението им;
ядосват се, когато помощта им се оказва неефективна;
предугаждат нуждите и желанията на околните;
чудят се защо околните не постъпват по същия начин с тях;
казват „да”, въпреки че биха предпочели да откажат, правят неща, които всъщност не биха искали да правят, бършат повече, отколкото предполага справедливото разпределение на задълженията, както и неща, които другите сами биха могли да свършат;
не знаят какво искат и от какво имат нужда или пренебрегват желанията и потребностите си като маловажни;
опитват се да угодят на другите за сметка на самите себе си;
по-лесно изпитват и изразяват гняв във връзка с някаква несправедливост, извършена спрямо друг човек, отколкото спрямо тях самите;
чувстват се най-сигурни, когато дават на другите;