Прогресиращ ход
В късните стадии на съзависимостта хората понякога:
са обзети от летаргия;
чувстват се депресирани;
чувстват се отчуждени и изолирани от света;
усещат, че всекидневието им напълно е изгубило своя обичаен ход и подреденост;
занемаряват или злоупотребяват с децата си и останалите си задължения;
изпитват чувство за безнадеждност;
започват да планират как да се освободят от връзката, в която се чувстват като в капан;
мислят за самоубийство;
изпадат в ярост;
разболяват се от някакво тежко емоционално, психично или телесно разстройство;
страдат от разстройство на храненето (преяждане или недохранване);
пристрастяват се към алкохол и наркотици.
Този списък, макар и дълъг, не обхваща всички възможни характеристики. Като всеки човек, съзависимият прави, чувства и мисли много неща. Не съществува някакъв определен брой личностни черти, който да показва със сигурност дали някой е или не е съзависим. Всеки човек е различен и върши нещата по свой собствен начин. Аз просто се опитвам да ви създам някаква представа. Тълкуването или решението зависи от вас. Въпросът с първо да определите онова поведение или област, които ви създават проблеми, а после да решите какво искате да правите.
В края на третата глава ви предложих да дадете определение на съзависимостта. Както казва Ърни Ларсън, ако дефинирате проблема си като „съжителство с алкохолик”, може би ще стигнете до извода, че решението му се състои в това да не съжителствате с алкохолик. В подобен извод има известна логика. Истинският ни проблем обаче се състои в собствените ни характерни особености - в съзависимите ни модели на поведение.
Кой е съзависим? Аз съм съзависима.
Изчислено е, че около осемдесет милиона души са пристрастени към химични вещества или са в близки взаимоотношения с подобни личности. Те вероятно са съзависими.
Онези, които се грижат, обичат или работят с хора, имащи сериозни неприятности, може би са съзависими.
Онези, които са загрижени за хора с разстройства на храненето, вероятно са съзависими. В своята книга „Затлъстяването е семеен проблем” Джуди Холис твърди, че човек, страдащ от разстройство на храненето, може да създаде работа на петнадесет-двадесет съзависими. Много от хората с подобно разстройство също са съзависими. „В свое неофициално проучване установих, че най-малко четиридесет процента от съпругите на алкохолици страдат от затлъстяване” - пише Холис.
Може би четете тази книга заради самия себе си; може би вие сте съзависим. Или пък я четете, за да помогнете на някой друг - в такъв случай най-вероятно също сте съзависим. Ако загрижеността ви се е превърнала в натраплива идея, ако съчувствието се е развило в постоянна загриженост и ако непрекъснато се тревожите за другите, а пренебрегвате себе си, най-вероятно страдате от съзависимост. Всеки човек трябва да реши сам за себе си дали съзависимостта е проблем за него. Той трябва самостоятелно да прецени какво да промени и кога да го направи.
Съзависимостта означава много неща. Това е зависимост от хората - от тяхното настроение, поведение, болест или здраве, от тяхната любов. Това е парадоксална зависимост. Макар на пръв поглед да изглежда, че околните разчитат за всичко на съзависимите, всъщност е обратното - те са зависими. Изглеждат силни, но се чувстват безпомощни. Може да ни се стори, че съзависимите контролират всички и всичко, но всъщност те самите са под чужд контрол - например под контрола на някаква болест, като алкохолизма.
Това са факторите, от които зависи възстановяването. Решаването на тези проблеми може да превърне оздравителния процес в нещо приятно и забавно. Обикновено възстановяването от проблеми, свързани с човешката психика, емоции и дух, е бавно и мъчително. В този случай обаче това не е така. Като изключим естествените за всеки човек емоции, които така или иначе бихме изпитвали, и връхлитащото от време на време усещане за дискомфорт, породено от факта, че сме започнали да се държим по някакъв по-различен начин, възстановяването от съзависимостта е наистина вълнуващо. То ни дава ново усещане за свобода. Позволява ни да бъдем самите себе си, Дава възможност на околните да бъдат такива, каквито са. Помага ни отново да поемем контрола върху дадената ни от Бога способност да мислим, чувстваме и действаме. Започваме да се чувстваме добре, обзети от спокойствие на духа. Възстановителният процес ни дава възможност да обичаме себе си и другите, да получаваме любов - едно от онези хубави неща, към които се стреми всеки човек. Този процес осигурява оптимални условия за оздравяването и поддържането на доброто здраве на хората около нас. Той ни помага да се освободим от непоносимата болка, с която повечето от нас живеят.