Възстановяването е не само нещо приятно, но и нещо съвсем просто. Не винаги е лесно, но със сигурност е просто. В основата му стои една предпоставка, която много от нас са забравили или никога не са усвоили: всеки човек отговаря сам за себе си. Това означава да се научим да се държим по нов начин, като най-важното в него е да започнем да се грижим за собствената си личност. Във втората част на тази книга ще обсъдим някои конкретни идеи за осъществяването на тази цел.
В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И
1. Прегледайте внимателно списъка, който ви предложих в тази глава. Отбележете с 0 характеристиките, с които никога не сте имали проблеми. Отбележете с 1 тези, с които понякога имате проблем, и с 2 онези, които често ви създават неприятности. В една от следващите глави това ще ви помогне да определите целите си. Бихте могли да ги използвате още сега, като пътеводител към главите, които бихте искали да прочетете.
2. Какви чувства изпитвате, обмисляйки възможността да се промените? Какво смятате, че ще се случи, ако започнете да се променяте? Смятате ли, че можете да се промените? Защо? Отговорете писмено на страничка-две на тези въпроси.
2
ЧАСТ
КАК ДА ЗАПОЧНЕМ ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА СЕБЕ СИ
ПЕТА ГЛАВА
Отделяне
То не е отделяне от човека, на когото държим,
а от агонията на прекаленото обвързване.
Член на „Ал-Анон”
Доста се чудих каква тема да избера за първата глава от тази част на книгата. Спрях се на отделянето, не защото този въпрос е много по-важен от другите, а защото то стои в основата на всичко останало. То е нещо, което трябва да правим често, ако се стремим към по-щастлив живот. Такава е целта на повечето възстановителни програми за съзависими. Това е и първото нещо, което трябва да направим, за да можем да продължим нататък. Не бихме могли да започнем да работим върху себе си, да заживеем своя собствен живот, да разберем чувствата си и да започнем да решаваме проблемите си, преди да сме се отделили от обекта, от който сме обсебени. Въз основа на собствения си опит (а и въз основа на опита на други хора) мога да кажа, че ако не сме осъществили процеса на отделяне, дори нашата Висша сила не може да ни помогне кой знае колко.
Привързване
Когато някой съзависим каже: „Мисля, че започвам да се привързвам към теб”, внимавайте! Той или тя вероятно говори сериозно.
Повечето съзависими се прибързват към хората и проблемите около себе си. Под „привързване” нямам предвид просто добро отношение към хората, загриженост за техните проблеми или онова естествено чувство на свързаност със света. Привързването означава прекомерна въвлеченост, стигаща понякога до безнадеждно заплитане.
Привързването приема различни форми:
Може да започнем да се тревожим прекалено много за даден човек или проблем и това да обсеби цялото ни внимание (умствената ни енергия е привързана).
Възможно е да стигнем дотам, че да бъдем изцяло обсебени от хората и проблемите около себе си и постоянно да се опитваме да ги контролираме (умствената, физическата и емоционалната ни енергия са насочени към обекта, от който сме обсебени).
Може да започнем да реагираме на постъпките на другите, вместо да действаме съобразно собствената си воля (умствената, емоционалната и физическата ни енергия са привързани).
Възможно е да станем емоционално зависими от хората около себе си (това вече е същинско привързване).
Съществува и възможността да се превърнем в надзиратели (спасители, закрилници) на хората около себе си (като по този начин здраво привържем собствената си личност към нуждата им да бъдем постоянно около тях).
Проблемите на привързването са много. (В тази глава ще се спра на тревожността и обсебването, а в следващите глави ще разгледам и другите му прояви.) Прекомерната въвлеченост под каквато и да било форма може да създаде у нас самите и у околните усещане за постоянен хаос. Ако насочваме цялата си енергия към другите хора и техните проблеми, ние не сме в състояние да живеем пълноценно собствения си живот. Така или иначе човек винаги има за какво да се тревожи и да се чувства отговорен. Ако се натоварим изцяло с всичко това, хората около нас няма да имат какво да правят. По този начин ние се преуморяваме, а те остават без работа. Пък и от притесненията и тревогите няма никаква полза. Те не решават проблемите ни и не помагат нито на нас, нито на другите. Това е ненужно пилеене на енергия.