„Ако смятате, че като се чувствате зле или се притеснявате достатъчно дълго време, ще успеете да промените нещо, вие сигурно живеете на друга планета, чиято реалност се различава много от нашата” - пише доктор Уейн Дайър в книгата си „Вашите слаби места”.
Тревогите и натрапливите мисли създават такъв хаос в ума ни, че просто не сме в състояние да решаваме собствените си проблеми. Когато се привържем по описания начин към някого или към нещо, ние се отчуждаваме от самите себе си. Губим връзката със собствената си личност и се лишаваме от способността и възможността да мислим, да чувстваме, да действаме и да се грижим за себе
си – най общо казано, губим контрол.
Ужасно е да си обсебен от някаква личност или проблем. Виждали ли сте някога човек, обладан от натрапливата идея за някого или нещо? Той не може да говори и да мисли за нищо друго. Дори когато привидно ви слуша, вие знаете, че той не ви чува. Умът му се мята, преобръща, извива и блъска отново и отново в безумната спирала на натрапливата мисъл. Той постоянно е угрижен. Каквото и да кажете, той го свързва с обекта, от който е обсебен - независимо дали това, за което говорите, има някаква връзка с него. Такъв човек повтаря непрекъснато едни и същи неща, като понякога променя формулировката, а друг път дори използва същите думи. Каквото и да кажете, за него няма никакво значение. Дори ако го помолите да престане той едва ли ще го направи. Вероятно би престанал, ако можеше. Проблемът е, че той всъщност не е в състояние да го направи (поне не в този момент). Човекът е изпълнен с пулсиращата енергия на натрапливата идея. Проблемът му, или това, за което е загрижен, не просто го притеснява, а изцяло го контролира.
Много от хората, с които съм работила в групите за семейна терапия, бяха обсебени точно по този начин от обекта на своята загриженост. Когато ги питах какво чувстват, те ми казваха какво чувства другият човек. Когато ги питах какво правят, те ми отговаряха какво прави другият. Цялото им внимание бе обсебено от някой друг или нещо друго. Много от тях бяха живели така в продължение на години - в постоянна тревога за околните, реагирайки на техните думи и действия и опитвайки се да ги контролират. Бяха се превърнали в едва мъждукащи сенки на хора. Енергията им бе изчерпана, тъй като бе насочена към някой друг. Не можеха да ми кажат какво мислят и чувстват, просто защото не знаеха. Те въобще не мислеха за себе си.
Може би и вие в някакъв момент сте били обсебени от някого или от нещо. Някой прави или казва нещо. На вас ви хрумва някаква мисъл. Нещо ви напомня за случка от миналото. Сещате се за някакъв проблем. Нещо се случва или не се случва. Или пък имате чувството, че нещо става, но не знаете какво точно е то. Той не се обажда, а по това време вече трябваше да се е обадил. Не вдига телефона, а трябваше да е там. Днес получава заплата. Преди винаги се връщаше пиян, след като си вземеше заплатата. Спря да пие само преди три месеца. Дали ще се случи и днес? Не знаете какво, не знаете защо и не сте сигурни кога точно ще стане това, но сте сигурни, че се е случило, в момента се случва или ще се случи нещо лошо - нещо направо ужасно.
Усещате го в стомаха си. Чувството ви обзема изцяло - онова безпокойство, от което вътрешностите ти сякаш се изпълват с олово и ръцете ти се разтреперват и което е толкова добре познато на съзависимите. То ни кара да правим неща, които ни причиняват болка; то подхранва притеснението и натрапливите мисли. Това е страхът в най-лошата му форма. Страхът най-често идва и си отива, като ни оставя или в паническо бягство, или готови за битка, или просто леко изплашени. Тревожността обаче сякаш винаги тегне във въздуха. Тя сграбчва ума ни и го блокира за всичко друго, освен за собствените си цели - за онова безкрайно предъвкване на едни и същи безполезни мисли. Тя е силата, която ни кара постоянно да контролираме някого или нещо. Единственото, за което сме в състояние да мислим, е как да се наложим, как да контролираме проблема и да го накараме да изчезне; това е самата същност на съзависимостта.
Когато сте обсебен вие не можете да престанете да мислите за дадения човек или проблем. Не знаете какво чувствате. Не знаете за какво мислите. Не знаете какво трябва да направите, но знаете, че трябва да направите нещо! И то веднага!
Тревогите, натрапливите мисли и контролирането са илюзии. Те са номера, които погаждаме сами на себе си. Въобразяваме си, че правим нещо, за да решим проблемите си, но всъщност не правим нищо такова. Мнозина от нас реагират по този начин и обикновено имат солидни причини. Вероятно тези хора са преживели много сериозни и сложни проблеми, които са разтърсили живота им и които биха накарали всеки нормален човек да се разтревожи, обезпокои, разстрои и почувства обсебен.