Може би някои от нас обичат човек, затънал в неприятности - някой, който е излязъл извън контрол. Той може да страда от алкохолизъм, разстройство на храненето, комарджийство, някакъв психичен или емоционален проблем и дори от няколко от тези неща едновременно.
Някои от нас може би нямат чак такива проблеми, но въпреки това се безпокоят. Може би хората, които обичаме и на които държим, изпитват резки промени в настроението си. Може би правят неща, с които ние не сме съгласни. Може би смятаме, че те трябва да се държат по някакъв по-различен и по-добър начин, който няма да създава толкова много проблеми.
Възможно е да сме си изградили характерната за привързването нагласа, като постоянно се тревожим, реагираме и се опитваме да контролираме всичко около себе си. Може би сме живели в неконтролируема обстановка, сред неконтролируеми хора. Може би чрез обсебване и контрол сме успявали да поддържаме някакъв баланс и поне временно нещата не са се влошавали. После вероятно сме продължили да се придържаме към същата тактика. Страхуваме се да отпуснем юздите, тъй като винаги, когато сме го правили, са се случвали ужасни и болезнени неща.
Може би сме били привързани към околните прекалено дълго време, живеейки заради тях и вместо тях, и вече просто нямаме свой собствен живот. По-безопасно е да останем прибързани. Макар че само реагираме, поне знаем, че сме още живи. Като обсебваме и контролираме, ние поне имаме с какво да се занимаваме.
Съзависимите се прибързват към хората и проблемите по най-различни причини. Няма значение, че като се тревожим, ние не решаваме въпроса. Не е важно, че тези проблеми често въобще нямат решение. Не ни интересува и това, че заради грижите, които са ни обсебили, не можем дори да четем, да гледаме телевизия или да излезем на разходка. Няма значение, че постоянно се тревожим какво ще каже или няма да каже другият, какво е направил или не е направил и какво ще направи след това. Няма значение, че нещата, които вършим, не помагат на никого! Цената няма значение - ние ще продължаваме да се държим по същия начин. Ще стиснем зъби, ще дръпнем юздите и ще се вкопчим по-здраво от всеки друг път.
Някои от нас може би дори не съзнават, че са се хванали като удавници за сламка. Те може би са успели да убедят сами себе си, че това е единственият начин за оцеляване. Просто вярват, че нямат друг избор, освен да реагират на дадения проблем или човек по този обсебващ начин. Много често когато предлагам на хората да се отдръпнат от проблема или човека, те подскачат като ужилени. „О, не! - възкликват те. - Не мога да постъпя така. Прекалено много го обичам и държа на него, за да направя това. Този човек ти проблем е прекалено важен за мен. Длъжен съм да бъда привързан!”
В такива случаи аз отговарям: „КОЙ КАЗВА, ЧЕ СТЕ ДЛЪЖЕН?”
Имам новини за вас - и то добри новини. Ние не сме „длъжни”. Има по-добър начин и той се нарича „отделяне”. Отначало може да изглежда малко страшничко, но после нещата със сигурност ще потръгнат по-добре за всички.
По-добрият начин
Какво точно представлява отделянето? Какво всъщност ви карам да направите? (Както сигурно се досещате, „отделяне” също е термин от професионалния жаргон.)
Нека обаче първо разберем какво отделянето не е. То не е студено и враждебно отдръпване; не е безропотно и отчаяно приемане на всичко, което животът и другите хора ни подхвърлят; не е механично съществуване и абсолютна незаинтересованост и пренебрежение към проблемите и хората; не означава и че трябва да гледаме на живота наивно и глуповато - като през розови очила; нито пък означава да кръшкаме от своите истински отговорности към себе си и околните; отделянето не предполага и прекъсване на взаимоотношенията. То също така не е и оттегляне на нашата любов и загриженост, въпреки че понякога този тип отделяне може да се окаже най-добрият за момента.
Идеалният вариант на отделянето е откъсване или отдръпване от човека или проблема, но направено с любов. Според една брошура, озаглавена „Отделяне”, която от години се чете на сбирките на „Ал-Анон”, отделянето означава, че ние се освобождаваме умствено, емоционално и дори физически от нездравословното (и често пъти мъчително) обвързване с живота и отговорностите на някой друг, че се отърсваме от проблемите, които не можем да решим.
Отделянето се основава и на следните предпоставки: всеки човек е отговорен сам за себе си; ние не може да решаваме проблемите на другите; от притесненията няма полза. Стремим се да не се нагърбваме с чужди отговорности и вместо това се грижим за собствените си задължения. Оставяме хората, които са забъркали някаква каша, да си понесат последствията. Позволяваме на околните да бъдат такива, каквито са. Разрешаваме им да поемат отговорности и да се разбиват. Даваме и на себе си тази свобода. Опитваме се да живеем живота си по възможно най-добрия начин. Стремим се да разберем какво можем и какво не можем да променим. След това преставаме да се опитваме да променяме нещата, които не сме в състояние да променим. Правим каквото можем, за да разрешим даден проблем и после спираме да се терзаем и измъчваме. Ако не можем да решим някакъв проблем и сме направили всичко възможно, за да открием решението му, просто се научаваме да живеем с него или въпреки него. И в крайна сметка се опитваме да бъдем щастливи - с усилие на волята се съсредоточаваме върху хубавите неща в живота и постепенно започваме да изпитваме благодарност, че съществуват. Научаваме магическата формула, че ако се възползваме максимално от това, което имаме, то се увеличава.