Дължа голяма благодарност на всички тези хора. Те ме научиха, че отделянето е възможно и ми показаха, че то наистина върши работа. Аз пък искам да вдъхна тази надежда на вас. Ще ми се да вярвам, че вие, от своя страна, ще я предадете на някой друг и по този начин още хора ще разберат, че отделянето е нещо съвсем реално и трябва постоянно да бъде насърчавано.
Това е действие, но в същото време и изкуство. Това е начин на живот. Убедена съм също така, че отделянето е дар и хората, които се стремят към него, ще го получат.
Как протича процесът на отделяне? Как бихме могли да освободим чувствата, ума, тялото и духа си от примката на прекомерното въвличане? Отговорът е: като правим всичко, което е по силите ни. Е, в началото може би ще сме доста непохватни. Според една формула, използвана отдавна от „Анонимни алкохолици” и „Ал-Анон”, отделянето зависи от спазването на три основни правила: честност, откритост и желание да опиташ.
В следващите глави ще обсъдим някои конкретни идеи за отделяне от някои определени форми на привързване. Много от другите неща, за които ще говоря, са пряко свързани с отделянето. Вие сами трябва да решите как те могат да ви бъдат от помощ, за да определите собствената си стратегия. Смятам, че ще успеете, ако бъдете по-отстъпчиви, ако проявите малко търпение и положите достатъчно усилия. Вярвам, че отделянето може да се превърне в навик по същия начин, по който обсебването, тревожността и желанието за контрол са се превърнали в навик - с практика. Може и да не се справяте по най-добрия начин, но с това никой досега не се е справял идеално. Вярвам също така, че независимо колко добре се справяте, отделянето ще ви е от полза. Надявам се, че ще продължавате да обичате човека, от когото сте се отделили. Мисля, че няма нищо по-хубаво от това да вършим нещата с любов. Понякога, обаче, по различни причини, това е невъзможно. Ако не можете да се отделите с любов, според мен е по-добре да го направите с гняв, отколкото да останете прибързани. Когато сме отделени, ние можем да се справим по-лесно с отрицателните си емоции, а когато сме привързани, можем единствено да се чувстваме разстроени.
Кога трябва да се отделим? Когато усетим, че не можем да спрем да мислим, да говорим и да се притесняваме за някого или нещо; когато осъзнаем, че сме се превърнали в котел от кипящи емоции; когато започнем да се чувстваме така, сякаш трябва да направим нещо за някого, защото не можем повече да издържаме; когато имаме чувството, че потъваме и сме се хванали за сламка; и когато; сме убедени, че повече не можем да живеем с този проблем. Във всички тези случаи е наложително да започнем да се отделяме. Скоро ще се научите да разпознавате кога трябва да прибегнете към този процес. Предлагам ви едно изпитано практическо правило: Необходимо е да се отделим, когато това изглежда последното нещо, на което сме способни.
Ще завърша тази глава със следната история. Една нощ към дванадесет часа телефонът ми иззвъня. Бях си легнала и се почудих кой ли може да се обажда по това време. Предположих, че е някакъв спешен случай.
Оказа се, че в известен смисъл наистина е спешно. Беше една жена, която не познавах лично. Цяла вечер тя се обаждала на различни свои приятели в търсене на някаква утеха, но очевидно не я беше открила. Някой й беше дал телефона на свой приятел, той пък й беше дал друг телефон и последният й предложил да се обади у нас.
Веднага след като се представи, тя започна оживено да ми обяснява за какво се обажда. Съпругът й посещавал сбирките на „Анонимни алкохолици”. Неотдавна обаче той я напуснал и сега се срещал с друга жена, опитвайки се „да намери себе си”. Още преди да я напусне, той спрял да ходи на сбирките и започнал да се държи като ненормален. Та тя се чудеше дали мъжът й не се е побъркал съвсем, щом се среща с жена, която е толкова по-млада от него.
Отначало не можех да измисля какво да кажа, след това пък тя не ми даде тази възможност. Не млъкна дори за секунда. Накрая ме попита:
- Не мислите ли, че той е болен? Не смятате ли, че се държи странно? Дали според вас не се нуждае от помощ?
- Може би - отвърнах аз. - Но очевидно нито аз, нито вие можем да му помогнем. Повече се тревожа за вас. Какво чувствате и мислите вие самата? Какво вие смятате, че трябва да направите, за да започнете да се грижите за себе си!
Искам да ви попитам същото, скъпи читателю. Знам, че имате проблеми. Разбирам, че ви е мъчно и сте загрижен за хората около себе си - някои от тях вероятно рушат пред очите ви своя живот, вашия живот и живота на семейството ви. Нито аз, нито вероятно вие, можем да направим нещо, за да установим контрол над тези хора. Ако е било възможно, сигурно досега щяхте да сте го сторили.