Не трябва да приемаме поведението на другите като отражение на собствената ни значимост. Не трябва да се притесняваме, ако някой, когото обичаме, е решил да се държи по неподходящ начин. Това е нормална реакция, но не сме длъжни да продължаваме да се притесняваме, още повече пък, ако той продължава да се държи по подобен начин. Всеки отговаря сам за собственото си поведение. Ако някой се държи по неподходящ начин, нека той се притеснява за това. При положение, че не сте направили нищо лошо, защо ще се тормозите? Съзнавам, че този начин на мислене е малко труден за възприемане, но въпреки това може да бъде усвоен.
Не трябва да приемаме отхвърлянето като отражение на собствената ни стойност. Ако някоя важна за вас личност (или дори някой не чак толкова важен) отхвърли вас самите или избора, който сте направили, вие продължавате да съществувате и да струвате точно толкова, колкото ако не ви бяха отхвърлили. Преживявайте чувствата, породени от отхвърлянето, споделете онова, което си мислите, но не позволявайте самочувствието ви да зависи от нечие неодобрение или отхвърляне. Дори и ако най-важният за вас човек не ви приема, вие продължавате да съществувате и да си бъдете съвсем наред. Ако сте направили нещо нередно, ако се налага да решите някакъв проблем или да промените поведението си, направете необходимото, за да се погрижите за себе си. Важното е вие да не отхвърляте сами себе си и да не придавате толкова голямо значение на факта, че някой друг не ви приема. Това просто не е необходимо.
Не трябва да приемаме всичко толкова лично. Често вземаме присърце неща, които въобще не заслужават такова внимание от наша страна. Например, да кажеш на един алкохолик: „Ако ме обичаш, ще спреш да пиеш”, има горе-долу толкова смисъл, колкото да кажеш на човек, болен от пневмония: „Ако ме обичаш, ще спреш да кашляш.” Страдащият от пневмония няма да престане да кашля, докато не бъде подложен на съответното лечение. Същото се отнася за пиенето на алкохолика. Когато човек с компулсивно разстройство прави всички онези неща, към които чувства непреодолимо влечение, той не казва, че не ви обича - той казва, че не обича себе си.
Не трябва да приемаме, че всяка дреболия ни засяга лично. Ако някой е имал лош ден или просто се е ядосал, не смятайте, че това има нещо общо с вас. Може да има, а може и да няма. Ако има, така или иначе ще разберете. Нещата много по-рядко, отколкото си мислим, имат нещо общо с нас.
Някакъв разрив, нечие лошо настроение, остра реплика, лош ден, негативна нагласа, проблеми или алкохолизъм не са неща, които трябва да контролират или съсипват живота, деня и дори един час от деня ни. Ако някой не харесва компанията ни или съсипва здравето си, това не е критерий за собствената ни стойност. Това отразява единствено неговото сегашно положение. Като прибягваме до процеса на отделяне, можем да намалим честотата и силата на разрушителните си реакции спрямо заобикалящата ни среда. Отделете се от нещата. Оставете ги на мира и позволете на другите да бъдат такива, каквито са. Откъде знаете, че разривите, променливите настроения, репликите, лошите дни, неприятните мисли и проблемите не са важна и необходима част от живота? Откъде знаете, че конкретният проблем в крайна сметка няма да се окаже полезен за вас самите или за някой друг?
Не сме длъжни да реагираме. Имаме възможност да избираме. Именно това е хубавото на възстановяването от съзависимостта. Всеки път, когато се възползваме от правото си да избираме как да действаме, мислим, чувстваме и как да се държим, ние започваме да се чувстваме по-силни и по-добре.
„Но - може би ще възразите вие - защо да не реагирам? Защо да не отвърна, когато някой ми каже нещо? Защо да не се разстройвам? Та той не заслужава да го щадя.” Той сигурно не заслужава, но вие заслужавате. В момента става въпрос за вашите постоянни тревоги, грижи и загуба на време. Както казваше Ралф Едуардс: „Това си е вашият живот.” Как бихте искали да го прекарате? Отделянето не е заради другия. То е заради вас самите. А най-вероятно в крайна сметка всички ще имат полза от това.