Хората са като певци в голям хор. Ако човекът до нас започне да пее фалшиво, трябва ли и ние да го последваме? Няма ли да бъде по-добре и за него, и за нас самите, ако се опитаме да се придържаме към верния тон? Трябва да се научим да гледаме собствената си партитура.
Не е необходимо напълно да престанем да реагираме спрямо хората и проблемите. От реакциите може да има и полза. Те ни помагат да определим нещата, които харесваме и от които се чувстваме добре. Помагат ни да открием проблемите в себе си и около себе си. Повечето от нас обаче реагират прекалено бурно, и то най-често на дреболии, които нито са чак толкова важни, нито заслужават времето и вниманието, които им отделяме. Понякога пък реагираме на реакциите на другите спрямо нас самите. (Бясна съм, защото той побесня; той побесня, защото аз бях ядосана; аз се ядосах, защото реших, че той ми е ядосан; той не бил ядосан, а бил обиден, защото...)
Често се получава подобна верижна реакция, когато всички са разстроени и никой не знае защо - хората просто са разстроени. В такива моменти всички са загубили контрол и са попаднали под нечия чужда власт. Понякога околните реагират по определен начин, за да ни провокират и ние да реагираме по определен начин. Ако престанем да реагираме по очаквания от тях начин, ние им отнемаме цялото удоволствие от тази игра. Измъкваме се от контрола им и ги лишаваме от властта, която имат над нас.
Понякога пък нашите реакции провокират околните да реагират по определен начин. Всъщност ние им помагаме да оправдаят поведението си. (Нали нямаме повече нужда от това?) Понякога постоянното реагиране дотолкова стеснява полезрението ни, че започваме да реагираме само на симптомите, а не на същинските проблеми. Това занимание така ни поглъща, че никога не успяваме да отделим нужното време и енергия, за да открием истинския проблем, още по-малко пък да измислим как да го решим. Напълно възможно е години наред да реагираме на всеки запой на човека до себе си и на последвалите неприятности, без ни най-малко да си даваме сметка, че истинският проблем е алкохолизмът! Научете се да не реагирате излишно и по начин, който не върши работа. Освободете се от реакциите, които ви нараняват.
Предлагам ви някои идеи, които може би ще ви помогнат да започнете процеса на отделяне от определени хора и от разрушителните си реакции спрямо тях. Пак казвам, че това са само идеи. Няма точна рецепта за отделянето. Ще трябва лично да откриете най-подходящия за вас самите начин.
1. Научете се да разпознавате в какви ситуации реагирате и позволявате на някого или на нещо „да ви дърпа конците”. Ако започнете да се чувствате разтревожени, изплашени, възмутени, обидени, отхвърлени, объркани, да изпитвате самосъжаление, срам или притеснение, очевидно нещо е поело контрола върху вас. (Не твърдя, че да се изпитват тези чувства е погрешно. Вероятно всеки на ваше място би се чувствал по същия начин. Необходимо е обаче да се научим сами да определяме колко дълго бихме искали да останем в дадено емоционално състояние и какво желаем да направим по въпроса.) Употребата на изрази като: „Той (тя, то) ме кара да се чувствам...” обикновено означава, че реагираме. Загубата на усещането за спокойствие и душевен мир е може би най-яркият показател, че сме се заплели в някакъв вид реакция.
2. Успокойте се. Когато усетите, че сте избухнали в някаква необмислена реакция, опитайте да не правите и да не казвате нищо, докато не възстановите емоционалното си равновесие. Направете каквото е необходимо (без да наранявате себе си и другите), за да се отпуснете. Дишайте дълбоко. Излезте на разходка. Почистете кухнята. Вземете душ. Отидете на гости у някоя приятелка или приятел. Посетете сбирка на „Ал-Анон”, Прочетете някоя книга за медитация. Направете пътуване до някой друг град. Гледайте телевизия. Намерете начин да се отделите емоционално, умствено и (ако е необходимо) чисто физически от онова, спрямо което реагирате. Измислете как да намалите тревожността си. Недейте да пиете или да карате колата си със сто и петдесет километра в час по някоя странична уличка. Направете нещо безопасно, което ще ви помогне да се успокоите.
3. Обмислете случилото се. Ако става въпрос за някакъв дребен инцидент, може би ще успеете и сами да го анализирате. Ако проблемът обаче е сериозен или силно ви е разстроил, сигурно ще предпочетете да го обсъдите с някой приятел, който ще би помогне да си изясните собствените мисли и чувства. Ако се опитваме да потиснем в себе си проблемите и емоциите, те в някакъв момент ще избухнат. Споделете чувствата си. Поемете отговорност за тях. Дайте възможност на емоциите да се изразходват. Помнете, че никой не е в състояние да ви накара да се чувствате по определен начин. Някой може и да ви е помогнал да изпитате дадена емоция, но чувствата ви зависят единствено от вас самите. Справете се с тях. След това признайте пред себе си истината за това, което се е случило. Дали някой се е опитал да си го изкара на вас? (Ако се колебая дали да приема нещо като обида или отхвърляне, аз предпочитам да мисля, че то няма нищо общо с мен. Това ми спестява време и ми помага да поддържам доброто си настроение.) А може би вие сте се опитали да контролирате някого или нещо? Доколко е сериозен проблемът, пред който сте изправени? Дали не се нагърбвате с чужда отговорност? Дали не сте ядосани, защото някой не се е досетил какво всъщност искате или какво сте се опитвали да му кажете? Не приемате ли нечие поведение прекалено лично? А може би някой е провокирал усещането ви за несигурност и вина? Дали това наистина е краят на света, или ситуацията е просто неприятна и предизвикваща разочарование?