Ние не сме от хората, на които всичко се удава с лекота. Съзависимите работят много упорито, изразходват доста усилия и енергия, за да постигнат нещо.
Ние контролираме другите в името на любовта.
Правим го, само защото „се опитваме да помогнем”.
Правим го, защото най-добре знаем по какъв начин трябва да се развият събитията и как трябва да се държат околните.
Правим го, защото винаги сме прави, а останалите грешат.
Контролираме, защото се страхуваме да престанем да го правим.
Правим го, защото не ни хрумва нищо друго.
Правим го, за да спрем болката.
Контролираме, защото смятаме, че сме длъжни да постъпваме по този начин.
Контролираме, защото действаме без да мислим.
Контролираме, защото това е единственото, което ни хрумва.
И в крайна сметка, може би контролираме, защото винаги сме го правили.
Тиранични и властни, някои от нас управляват с желязна десница от трона, на който сами са се възкачили. Те са силни. Те са всезнаещи. Ето защо всички ще следват тяхната воля, а те внимателно ще следят дали нещата протичат по определения начин.
Други пък действат подмолно. Под прикритието на привидна доброта и любезност, те тайно преследват своята цел - ДА СЕ БЪРКАТ В РАБОТИТЕ НА ДРУГИТЕ.
Трети въздишат и се оплакват, твърдят, че са неспособни да правят каквото и да е, тръбят, че са зависими от другите и са техни жертви и по този начин успешно контролират всички чрез своята слабост. Те са толкова безпомощни. Имат ужасна нужда от вашето съдействие и вероятно даже не могат да живеят без него. Понякога обаче се оказва, че хората, които изглеждат най-слаби и немощни, манипулират и контролират околните най-успешно. Те боравят изкусно с чувството ни за вина и могат умело да предизвикат нашето съжаление.
Повечето съзависими съчетават най-различни тактики и методи. Важното е да постигнем целта си. (Или по-скоро да не я постигнем, макар да продължаваме да се надяваме, че ще успеем точно по този начин.)
Независимо какви тактики използваме, целите остават едни и същи: да накараме другите да правят това, което ние желаем, да ги принудим да се държат така, както ние искаме, да им попречим да се държат по неподходящ според нас начин, както вероятно ще постъпят, ако не им се притечем на „помощ”, да принудим житейските събития да следват нашата воля, да предотвратим онова, което се случва в момента или би могло да се случи в бъдеще, да не отпускаме хватката и да не позволяваме на нещата да следват естествения си ход. Ние сме авторите на тази пиеса и затова ще следим внимателно дали актьорите играят правилно и дали всичко се разбива според нашия замисъл. Няма значение, че продължаваме да бягаме от действителността. Ако проявим достатъчно настойчивост и предвидливост, ние ще успеем (или поне вярваме, че ще успеем) да спрем потока на живота и да променим по свой вкус събитията и хората.
Ние обаче се самозалъгваме.
Ще ви разкажа историята на Мария. Тя се омъжва за човек, който се оказва алкохолик - или по-скоро пияница. Той не пие редовно - всеки ден, всяка седмица или дори всеки месец, но когато пие, става опасно. Пиянства по цели дни, понякога даже седмици. Започва да се налива в осем сутринта и не престава, докато не изпадне в безсъзнание. По време на запоите си повръща навсякъде, опустошава семейните финанси, губи си работата и създава непоносим хаос около себе си. През останалото време положението също не е розово. Атмосферата е изпълнена с чувство на обреченост и несигурност. Нерешени проблеми, породени от пиенето на съпруга, тровят живота на семейството. По този начин то никога не успява да се отърве напълно от неприятностите и да започне на чисто. Все пак, Мария и трите й деца се чувстват по-добре, когато той не пие. А и нали съществува надеждата, че може би този път нещата ще се оправят.