- Чувствах, че трябва да го направя. Трябваше отново да поема нещата под МОЙ КОНТРОЛ.
Кой кого контролира обаче, питам се аз?
Мария научи, че въобще не е контролирала мъжа си и неговото пиене. Тъкмо обратното - алкохолизмът на съпруга й е контролирал нея.
Това мое предположение се затвърди по-късно, по време на груповата терапия със семейства, която провеждах в един възстановителен център. (Искам предварително да кажа, че повечето от моите клиенти са много по-мъдри от мен самата и аз съм научила много неща от срещите си с тях.) По време на тази сесия жената на един алкохолик разговаря открито със своя съпруг, който години наред бе пиянствал, стоял без работа или излежавал някаква присъда в затвора.
- Обвиняваш ме, че съм те контролирала и вероятно си прав - каза тя. - Ходех с тебе по баровете, за да не прекаляваш с пиенето. Пусках те вкъщи, дори когато беше пиян и ме ругаеше - само и само да не се наливаш повече и да не си направиш нещо лошо. Следях колко пиеш, пиех с теб (макар че мразя да пия), криех ти бутилките и те водех на сбирките на „Анонимни алкохолици”.
- Но истината е - продължи тя, - че всъщност ти ме контролираше. Когато беше в затвора, ми изпращаше прочувствени писма, в които ми казваше точно това, което исках да чуя. Непрекъснато ме засипваше с обещания и ми разправяше какво ли не. Всеки път, когато бях готова да си тръгна завинаги - да те напусна - ти казваше или правеше тъкмо това, което можеше да ме накара да остана при теб. Винаги знаеше какво точно искам да чуя - и ми го казваше. Никога не си имал намерение да се промениш. Ти искаше само да ме контролираш.
Той кимна в отговор и се усмихна с половин уста.
- Да - отвърна той, - опитвах се да те контролирам. И мисля, че се справях дяволски добре.
Всеки път, когато се опитваме да контролираме някого или нещо, което въобще не ни е работа да контролираме, ние попадаме в неговата власт. В такива моменти загубваме способността си да мислим, чувстваме и действаме в съответствие със собствените си интереси. Често дори напълно губим контрол над себе си. Нас обаче могат да ни контролират не само хора, но и болести, като например алкохолизъм, разстройство на храненето или комарджийство. Общо взето, компулсивните разстройства са могъщи сили. Никога не трябва да забравяте, че всички хора с подобни проблеми са способни умело да контролират околните. Смятайте, че сте си намерили майстора, ако се опитате да контролирате тях самите или болестта им. Ще загубите битката, бойната, дори собствената си личност и живота си. Във връзка с това в „Ал-Анон” казват: „Ти не си причината за проблема, не можеш да го контролираш, нито да го премахнеш.”
Така че престанете да си блъскате главата! Когато се опитва да направи нещо невъзможно, човек обикновено се ядосва и по този начин пречи и на възможните неща да се случат. Убедена съм, че когато се вкопча в някого или пък държа на всяка цена да постигна нещо, това пречи на моята Висша сила и тя не е в състояние да направи каквото и да било, за да ми помогне, фактът, че аз се опитвам да контролирам някого или нещо, блокира Божията сила. Постоянният контрол блокира способността на околните да се развиват и спъва нормалния ход на събитията. Пречи и на мен, тъй като по този начин не мога да се наслаждавам на живота и на хората около себе си.
Контролът е илюзия. Той е напълно безполезен. Не можем да контролираме компулсивното поведение на хората - преяждането, сексуалните отклонения, нито каквото и да било друго тяхно поведение. Не можем (а и не трябва да опитваме) да контролираме емоциите, мислите или избора на околните. Не можем да контролираме хода на събитията. Не можем да контролираме живота. Всъщност някои от нас едва успяват да контролират самите себе си.
В крайна сметка хората винаги правят това, което искат. Чувстват се така, както им се иска (или както се чувстват в действителност), мислят за това, което желаят, правят онова, което смятат за правилно, и могат да се променят само ако са готови за това. Няма значение дали ние сме прави, а те грешат. Няма значение дали си причиняват болка. Няма значение, че ние можем да им помогнем, стига да се вслушат в съветите ни и да ни съдействат. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.
Ние не можем да променим другите. Опитите ни да ги контролираме са самозаблуда и илюзия. Резултатът е, че те или започват да ни се противопоставят, или още по-упорито се стремят да ни докажат, че не можем да ги контролираме. Понякога околните се приспособяват към нашите изисквания, но в момента, в който им обърнем гръб, започват да правят каквото си знаят. Нещо повече - те винаги намират начин да ни накажат за това, че се опитваме да ги накараме да правят нещо, което не искат да правят, иди да бъдат такива, каквито не искат да бъдат. Ето защо, никаква форма на контрол не може да предизвика у другия желаната от нас промяна. Понякога е възможно да направим нещо, което да увеличи вероятността у някого да се появи желание за промяна, но дори и в това не можем да бъдем сигурни.