Такава е голата истина. Може да е неприятно, може да ви е трудно да го приемете, особено ако някой, когото обичате, наранява себе си и вас, но нещата стоят по този начин. Човек може да промени и трябва да контролира единствено себе си.
Отделете се. Предайте се. Понякога, постъпим ли по този начин, онова, което сме чакали и сме се надявали да се случи, става бързо, почти като по чудо. Понякога не става толкова бързо. Понякога въобще не се получава. Но вие със сигурност ще имате някаква полза. Отделянето не означава да се откажете от грижите и любовта си. Не трябва да позволявате да злоупотребяват с вас. Не трябва да изоставяте конструктивните и полезни методи, като например ползването на професионална помощ. Необходимо е просто да спестите емоционалната, умствената, духовната и физическата си енергия и да оставите хората и събитията намира. Дайте им свобода. Правете всичко необходимо за себе си, но не се опитвайте да контролирате другите, Започнете да се грижите за себе си!
„Но това е толкова важно за мен - ще кажат някои, -Просто не мога да се отделя.”
Аз обаче смятам, че ако наистина даденият проблем или човек е толкова важен за вас, това е само още една основателна причина да се отделите.
По въпроса за отделянето съм чувала някои мъдри разсъждения дори от децата си. Понякога, когато се прегръщахме с малкия ми син Шейн, той ме стискаше с всичка сила и не искаше да ме пусне. После започваше да ме навежда към себе си и аз загубвах равновесие. Постепенно ставах нетърпелива и се опитвах да се откопча. Предполагам, че го правеше, за да ме задържи до себе си колкото се може повече. Може би по този начин се е опитвал да ме контролира - не съм сигурна. Една вечер той отново се вкопчи в мен. Дъщеря ми го наблюдаваше известно време, докато накрая дори тя загуби търпение.
- Шейн - каза тя, - време е да я пуснеш.
Това се отнася за всеки от нас - идва време, когато се налага да пуснем другите. Вие сами ще разберете кога е настъпил този момент. Правилото е следното: човек трябва да се отдели, когато осъзнае, че е направил всичко, което е по силите му. Дайте си сметка за чувствата, които изпитвате. Изправете се лице в лице със страха от загубата на контрол. Установете контрол над себе си и собствените си отговорности. Позволете на другите да бъдат такива, каквито са. Именно това е начинът да се освободите.
В Ъ П Р О С И И З А Д А Ч И
Съществуват ли във вашия живот някакъв човек или определени обстоятелства, които се опитвате да контролирате? Защо е така? Напишете една-две странички по въпроса.
По какъв начин (психически, физически, емоционално и т.н.) ви контролират човекът или обстоятелствата, които вие се опитвате да контролирате?
Какво ще стане (с вас самите и с другия), ако се опитате да се отделите от този човек или ситуация? Няма ли това да се случи при всички положения, въпреки опитите ви да наложите контрола си? Какво печелите, като се опитвате да контролирате ситуацията? Какво печели човекът до вас от тези опити? Успявате ли въобще да контролирате хода на събитията?
ОСМА ГЛАВА
Не се превръщайте в жертва
Много внимаваме никой да не бъде наранен.
Никой, освен нас самите.
Член на „Аа-Анон”
Вече от около година се възстановявах от съзависимостта си, когато осъзнах, че все още се придържам към някакъв модел на поведение, който ми причинява болка. Според мен, този модел имаше нещо общо с факта, че много от взаимоотношенията ми се проваляха. Но не ми беше ясно какво точно правех и затова не можех да престана да го правя.
Един слънчев ден се разхождах из града с моя приятел Скот. Изведнъж спрях, обърнах се към него и го попитах:
- Какво е това, което съзависимите постоянно правят? Какво ни кара винаги да се чувстваме толкова зле?
Скот се замисли за момент, после отвърна:
- Съзависимите постоянно се грижат за някого - изживяват се като спасители. Те спасяват човека, след това го преследват и накрая сами се превръщат в жертви. Вземи да прочетеш нещо за ролевия триъгълник на Карпман.
Идеята за ролевия триъгълник и включващите се в него трима герои - спасителят, преследвачът и жертвата, е разработена в изследванията и трудовете на Стибън Б. Карпман.