Не можах да разбера какво има предвид Скот, но когато се прибрах вкъщи, изрових няколко книги по психотерапия, които събираха прах в библиотеката ми, и се зачетох. Не след дълго ми просветна. Видях за какво става въпрос и разбрах идеята му. Почувствах се така, сякаш съм открила огъня.
Ето значи какво било. Такъв бил моят модел. Такъв бил нашият модел. Именно това постоянно правим с приятелите, семействата, познатите, клиентите и въобще с всички около себе си. Разбира се, като съзависими, ние вършим и много други неща, но този модел на поведение ни се удава най-добре и към него прибягваме най-често. Такава е любимата ни реакция.
Ние сме спасители, закрилници. Според Ърни Ларсън съзависимите се изживяват като покровители на целия свят. Ние не само се грижим за околните, но се опитваме и да предугаждаме от какво имат нужда. Глезим, изхранваме и се суетим около другите. Правим каквото можем, за да се чувстват добре, решаваме им проблемите и ги обслужваме, като при това се справяме отлично с всички тези задачи. „Желанията ти са заповед за мен” е нашето мото. „Твоят проблем е и мой проблем” е изписано на челото ни. Грижата за другите е основната ни цел в живота.
Какво означава да спасяваш?
Понятията спасяване и грижа за някого означават горе-долу това, с което обикновено ги свързваме. Ние спасяваме другите от техните отговорности. Поемаме грижата за техните задължения. Не след дълго започваме да ги мразим заради това, което самите ние сме направили за тях. Чувстваме се използвани и се самосъжаляваме. Именно такъв е моделът, триъгълникът Думите спасяване и грижа за някого са синоними. Определението им е тясно свързано със значението на понятието закрила. Закрила е термин от психотерапевтичния жаргон и означава деструктивна форма на помощ. Всяко действие, което дава възможност на алкохолика да продължава да пие, което го предпазва от последствията на собственото му поведение или по какъвто и да било начин го улеснява да си набавя и да консумира алкохол, се нарича закрила.
Както казва консултантът Скот Егмстън, ние се превръщаме в спасители всеки път, когато поемаме отговорност за друго човешко същество - за неговите мисли, чувства, решения, поведение, израстване, добруване, проблеми и житейска съдба. Изброените действия са примери за спасяване или поемане на грижа за някого:
Правим нещо, което всъщност не искаме да правим.
Казваме „да”, когато бихме предпочели да откажем.
Вършим нещо вместо някой друг, макар той да е в състояние и да е длъжен сам да го свърши.
Грижим се за нуждите на околните, без да са ни молили и преди да сме се договорили за това.
Когато ни помолят за помощ, вършим повече, отколкото предполага справедливото разпределение на задълженията.
Постоянно даваме на другите повече, отколкото получаваме.
„Оправяме” чувствата и настроенията на другите.
Мислим вместо другите.
Говорим от името на някого.
Поемаме върху себе си последствията от поведението на другите.
Решаваме проблемите на околните.
Влагаме повече средства и енергия в някаква съвместна дейност, отколкото другият участник.
Не си поискваме открито онова, което желаем, от което имаме нужда и към което се стремим.
Най-общо казано, действаме като спасители винаги, когато поемаме грижата за някой друг.
В случаите, когато спасяваме или полагаме грижи за определен човек, ние бихме могли да изпитаме едно или няколко от следните чувства: притеснение и неудобство заради проблема, пред който другият е изправен, нетърпение и желание спешно да направим нещо по въпроса, съжаление, вина, усещане за собствената ни святост и извисеност, тревога, чувство на огромна отговорност за този човек или проблем, страх, усещане за натиск и принуда да направим нещо, слабо или силно нежелание да правим каквото и да било, чувство, че сме по-компетентни от човека, на когото „помагаме”, моментно негодувание от факта, че сме поставени в такова положение. Освен това ние често възприемаме човека, за когото се грижим, като безпомощен и неспособен да свърши това, което ние правим за него. Чувстваме, че той временно има нужда от нас.
Искам да отбележа, че тук не става въпрос за проявите на обич, добронамереност, състрадание и за истинската помощ - т.е. за ситуациите, в които някой съвсем основателно е потърсил нашата подкрепа и ние, от наша страна, имаме желание да му помогнем. Именно в тези неща можем да открием удовлетворението от живота, но не и в спасяването и полагането на грижи вместо някого.