В действителност грижата за някого съвсем не е такава проява на добронамереност, каквато изглежда. Това предполага безпомощност от страна на другия. Ние спасяваме „жертви” - хора, за които сме убедени, че не са в състояние да поемат отговорност за себе си. В действителност тези хора са способни да се грижат за себе си, макар че нито те, нито ние признаваме този факт. Обикновено нашите жертви си стоят кротко и само ни чакат да направим някакъв ход и да скочим заедно с тях в триъгълника.
След като се проявим като спасители, ние неизбежно се прехвърляме в другия ъгъл на триъгълника - преследването. Започваме да се ядосваме и да се възмущаваме от човека, на когото така великодушно сме „помогнали”. Гневим се, защото сме направили нещо, което не сме искали и не сме били длъжни да правим, и защото сме пренебрегнали собствените си нужди и желания. На всичкото отгоре жертвата - този нещастен човек, когото сме спасили, не ни е благодарен за подкрепата и не показва никаква признателност за нашата самопожертвователност. Той въобще не се държи по начина, по който би трябвало да се държи. Не приема дори съветите, които с такава готовност му даваме, и не ни позволява да го убедим, че трябва да ни бъде благодарен. Ясно е, че нещо не е наред. Ето защо смъкваме ореола от главата си и грабваме тризъбеца.
Понякога хората не забелязват или предпочитат да не забелязват лошото ни настроение. Друг път самите ние правим всичко възможно, за да го скрием. Нерядко обаче даваме пълна свобода на яростта си и то най-вече пред нашите близки. Сякаш нещо в семейството изважда на повърхността истинското ни аз. Независимо дали показваме, скриваме или поне отчасти се опитваме да скрием яда и възмущението си, НИЕ СМЕ НАЯСНО какво става в момента.
В повечето случаи хората, към които сме се проявили като спасители, моментално усещат промяната в настроението ни и дори отдалеч забелязват настъпването й. Това е тъкмо поводът, който им е необходим, за да се нахвърлят върху нас. Дошъл е техният ред да заемат ъгъла на преследвача. Това може да се случи преди, по време или след като ние сме се разгневили. Понякога жертвите отвръщат на гнева ни. Това най-често е реакция спрямо факта, че сме поели отговорност вместо тях, което по един директен или заобиколен начин им показва за колко негодни ги смятаме. Никой не обича да му казват или да му демонстрират, че е неспособен, макар самият той често да се оправдава тъкмо с това. Хората се засягат, че допълнително ги нараняваме, като започваме да им се ядосваме, след като веднъж сме им посочили колко са неспособни.
И тогава настъпва моментът да направим последния си ход. Насочваме се директно към любимото си местенце - ъгъла на жертвата в дъното на триъгълника. Именно това е лесно предвидимият и неизбежен резултат от спасяването. Тук преобладава чувството на безпомощност, болка, мъка, срам и самосъжаление. Оказва се, че отново сме били използвани и отново не са ни оценили. Хвърляме толкова усилия да помагаме на хората, да бъдем добри с тях. „Защо? - жалваме се ние. - Защо ВИНАГИ СЕ СЛУЧВА НА МЕН?” Отново се е намерил някой, който да ни тормози и да си го изкарва на нас. Дали винаги ще бъдем жертви, чудим се ние. Най-вероятно - ако не престанем да спасяваме и да се грижим само за другите.
В някакъв момент от живота си повечето съзависими наистина са жертви - страдат от нечий тормоз, пренебрегване, изоставяне, алкохолизъм или някакви подобни обстоятелства, които могат да ги превърнат в жертви. Случвало се е да бъдем истински безпомощни да се защитим или да решим проблемите си. Нещо се е изпречило на пътя ни - нещо, което въобще не сме искали и което ужасно ни е наранило. Всичко това е изключително неприятно, но още по-неприятен е фактът, че повечето от нас започват да се възприемат като жертви. Мъчителната ни история постоянно се повтаря. Грижейки се за другите, ние им позволяваме да ни тормозят и сами участва ме във виктимизацията си, като непрекъснато влизаме в ролята на спасители. Спасяването и постоянните прояви на загриженост за другите не са прояви на обич. Ролевият триъгълник е триъгълник на омразата. Той предизвиква и поддържа усещане за неприязън към самите себе си и ни пречи да дадем израз на нашите чувства към другите.
Триъгълникът и сменящите се роли на спасител, преследвач и жертва са видимата страна на процеса, през който преминаваме. Със смяната на ролята винаги настъпва и рязка промяна в емоционалното ни състояние. Бихме могли да започнем и завършим целия цикъл за броени секунди, изпитвайки леки колебания в емоционалния фон, свързани с преминаването от една роля в друга. Понякога се случва изпълнението на различните роли да се проточи с години и тогава резултатът е мощна емоционална експлозия. Много от нас са способни да заемат ъгъла на спасителя по двадесет пъти на ден.