Выбрать главу

Ще ви дам един пример за това какво представлява ак­тът на спасяване. Една моя приятелка е омъжена за алко­холик. Винаги когато съпругът й се запие някъде, тя бук­вално обръща града наопаки, обажда се за помощ на всич­ките си приятели и упорито го преследва, докато не го открие. В такива случаи тя е обзета от великодушие, заг­риженост и съжаление - явен знак, че възнамерява да иг­рае ролята на спасител. Това продължава до момента, в който успее да го закара вкъщи и да го сложи в леглото, поемайки отговорност за него и за пиенето му. Тогава обаче нещата се променят - тя преминава в ролята на преследвача. Приятелката ми не желае повече да търпи този човек в дома си. Сега той дни наред ще се оплаква колко е болен. Съпругът й не е в състояние да изпълнява семейните си задължения и постоянно се опитва да нака­ра околните да го съжаляват. Правил го е толкова пъти! И така, тя се нахвърля върху него, първоначално с леки упреци, като постепенно скандалът се разразява с пълна сила. Той, от своя страна, известно време търпеливо из­слушва нападките й, след което от безпомощна жертва изведнъж се превръща в отмъстителен преследвач. Тога­ва пък тя рязко сменя позицията и се превъплъщава в ро­лята на жертва. Обзема я самосъжаление, чувство на без­помощност, срам и отчаяние. „Ето как съм принудена да живея - започва да се оплаква тя. - Как може да се отнася така с мен, след всичко, което съм направила за него? Защо все на мен се случва?” Приятелката ми се чувства жертва на обстоятелствата, жертва на ужасното пове­дение на съпруга си, жертва на съдбата. Никога обаче не й минава през ума, че освен всичко друго е и жертва на сама­та себе си и на собственото си поведение.

Ето още един пример за спасяване. През лятото една моя приятелка ме помоли да я закарам до някаква ябълко­ва градина. По принцип на мен също ми се ходеше, затова уговорихме дата, на която да отидем. Уреченият ден настъпи, но се оказа, че в момента съм ужасно заета. Оба­дих й се по телефона и вместо да й кажа, че вече не ми се ходи, я помолих да го отложим за следващата неделя. Чув­ствах се виновна и отговорна как ще се почувства тя - сигурен белег за начало на „спасителна операция”. Не мо­жех да си позволя да я разочаровам и смятах, че тя не може да се справи и да поеме отговорност за собствени­те си чувства. Нямаше как да й кажа истината, защото мислех, че ще ми се ядоса - т.е. отново се нагърбвах със задължението да се грижа за неща, които не са моя рабо­та (в случая - нейния гняв). Следващата седмица се из­търколи неусетно и трябваше да вмъкна пътуването в още по-натоварената си програма. А въобще не ми се хо­деше до никаква градина. Дори нямах нужда от ябълки - две отделения на хладилника ми бяха натъпкани точно с ябълки. В момента, в който паркирах колата си пред къ­щата й, вече бях поела ролята на преследвача. Докато пътувахме към фермата, бях обзета от мрачни мисли и кипях от негодувание. Скоро пристигнахме и започнахме да оглеждаме и опитваме ябълките. Веднага стана ясно, че и на двете цялата тази работа не ни е особено приятна. След няколко минути приятелката ми се обърна към мен и рече:

- Аз всъщност въобще не искам ябълки. Миналата сед­мица си купих няколко килограма. Дойдох само защото мислех, че на теб ти се идва и не исках да ти откажа.

Тази история е пример за една от хилядите спасител­ни акции, които самоотвержено съм провела през живо­та си. Когато започнах да разбирам този процес, аз си да­дох сметка, че съм прекарала голяма част от съзнателно­то си съществуване в лъкатушене по ъглите на ролевия триъгълник, поемайки отговорност за всичко и за всеки, освен за себе си. Понякога успявах да осъществя мащабни спасителни операции, понякога се задоволявах с по-малки. Сприятелявах се, поддържах отношенията и в крайна сметка ги прекратявах, в зависимост от развитието на плановете ми за спасяване на конкретния човек. Ролята на спасител определяше взаимоотношенията ми с члено­вете на семейството и с клиентите ми. Тя стоеше в ос­новата на постоянното ми усещане за обърканост и тре­вога.

Връзката между двама съзависими може да се превърне в истински разрушително начинание. Представете си, че двама души, на които им прави удоволствие да се харес­ват на другите, са завързали определени взаимоотноше­ния помежду си. Сега си представете, че на същите тези хора им е омръзнало да бъдат заедно и искат да се разде­лят. Както казва Ърни Ларсън, те са в състояние да сът­ворят ужасяващи неща. Всеки от тях е способен едва ли не да унищожи другия и себе си, преди да спре да играе ро­лята на спасител и да каже: „Искам да прекратим всичко това.”