Ще ви дам един пример за това какво представлява актът на спасяване. Една моя приятелка е омъжена за алкохолик. Винаги когато съпругът й се запие някъде, тя буквално обръща града наопаки, обажда се за помощ на всичките си приятели и упорито го преследва, докато не го открие. В такива случаи тя е обзета от великодушие, загриженост и съжаление - явен знак, че възнамерява да играе ролята на спасител. Това продължава до момента, в който успее да го закара вкъщи и да го сложи в леглото, поемайки отговорност за него и за пиенето му. Тогава обаче нещата се променят - тя преминава в ролята на преследвача. Приятелката ми не желае повече да търпи този човек в дома си. Сега той дни наред ще се оплаква колко е болен. Съпругът й не е в състояние да изпълнява семейните си задължения и постоянно се опитва да накара околните да го съжаляват. Правил го е толкова пъти! И така, тя се нахвърля върху него, първоначално с леки упреци, като постепенно скандалът се разразява с пълна сила. Той, от своя страна, известно време търпеливо изслушва нападките й, след което от безпомощна жертва изведнъж се превръща в отмъстителен преследвач. Тогава пък тя рязко сменя позицията и се превъплъщава в ролята на жертва. Обзема я самосъжаление, чувство на безпомощност, срам и отчаяние. „Ето как съм принудена да живея - започва да се оплаква тя. - Как може да се отнася така с мен, след всичко, което съм направила за него? Защо все на мен се случва?” Приятелката ми се чувства жертва на обстоятелствата, жертва на ужасното поведение на съпруга си, жертва на съдбата. Никога обаче не й минава през ума, че освен всичко друго е и жертва на самата себе си и на собственото си поведение.
Ето още един пример за спасяване. През лятото една моя приятелка ме помоли да я закарам до някаква ябълкова градина. По принцип на мен също ми се ходеше, затова уговорихме дата, на която да отидем. Уреченият ден настъпи, но се оказа, че в момента съм ужасно заета. Обадих й се по телефона и вместо да й кажа, че вече не ми се ходи, я помолих да го отложим за следващата неделя. Чувствах се виновна и отговорна как ще се почувства тя - сигурен белег за начало на „спасителна операция”. Не можех да си позволя да я разочаровам и смятах, че тя не може да се справи и да поеме отговорност за собствените си чувства. Нямаше как да й кажа истината, защото мислех, че ще ми се ядоса - т.е. отново се нагърбвах със задължението да се грижа за неща, които не са моя работа (в случая - нейния гняв). Следващата седмица се изтърколи неусетно и трябваше да вмъкна пътуването в още по-натоварената си програма. А въобще не ми се ходеше до никаква градина. Дори нямах нужда от ябълки - две отделения на хладилника ми бяха натъпкани точно с ябълки. В момента, в който паркирах колата си пред къщата й, вече бях поела ролята на преследвача. Докато пътувахме към фермата, бях обзета от мрачни мисли и кипях от негодувание. Скоро пристигнахме и започнахме да оглеждаме и опитваме ябълките. Веднага стана ясно, че и на двете цялата тази работа не ни е особено приятна. След няколко минути приятелката ми се обърна към мен и рече:
- Аз всъщност въобще не искам ябълки. Миналата седмица си купих няколко килограма. Дойдох само защото мислех, че на теб ти се идва и не исках да ти откажа.
Тази история е пример за една от хилядите спасителни акции, които самоотвержено съм провела през живота си. Когато започнах да разбирам този процес, аз си дадох сметка, че съм прекарала голяма част от съзнателното си съществуване в лъкатушене по ъглите на ролевия триъгълник, поемайки отговорност за всичко и за всеки, освен за себе си. Понякога успявах да осъществя мащабни спасителни операции, понякога се задоволявах с по-малки. Сприятелявах се, поддържах отношенията и в крайна сметка ги прекратявах, в зависимост от развитието на плановете ми за спасяване на конкретния човек. Ролята на спасител определяше взаимоотношенията ми с членовете на семейството и с клиентите ми. Тя стоеше в основата на постоянното ми усещане за обърканост и тревога.
Връзката между двама съзависими може да се превърне в истински разрушително начинание. Представете си, че двама души, на които им прави удоволствие да се харесват на другите, са завързали определени взаимоотношения помежду си. Сега си представете, че на същите тези хора им е омръзнало да бъдат заедно и искат да се разделят. Както казва Ърни Ларсън, те са в състояние да сътворят ужасяващи неща. Всеки от тях е способен едва ли не да унищожи другия и себе си, преди да спре да играе ролята на спасител и да каже: „Искам да прекратим всичко това.”