Много от нас не си дават сметка за какво носят и за какво не носят отговорност. Някои съзависими може би са убедени, че трябва да изпадат в паника всеки път, когато определен човек има някакъв проблем, тъй като те са отговорни за чуждите проблеми. Понякога ние не можем да понасяме повече да се чувстваме отговорни за толкова много неща, така че захвърляме всичките си задължения и започваме да действаме напълно безотговорно.
В крайна сметка в основата на всички спасителни операции стои един зъл дух - самоподценяването. Ние спасяваме околните, защото не се чувстваме добре в собствената си кожа. Грижата за другите ни зарежда, макар съвсем за кратко и по изкуствен начин, с положителни емоции, чувство за собствено достойнство и власт. Също както питието помага на алкохолика веднага да се почувства по-добре, така и актът на спасяване ни дава възможност бързо да забравим болезненото чувство от факта, че сме такива, каквито сме. Тъй като не се чувстваме обичани, ние се задоволяваме с това околните да се нуждаят от нас. Тъй като сами не се харесваме, ние се чувстваме принудени да направим нещо, за да докажем колко добри сме всъщност.
Поемаме ролята на спасители, защото не харесваме и околните. Понякога с право, понякога без, съзависимите решават, че другите просто не са в състояние да поемат отговорност за себе си. Макар че понякога нещата изглеждат точно по този начин, това просто не може да бъде вярно. Всеки възрастен, който не страда от мозъчно увреждане или от някакъв сериозен физически недъг, е в състояние сам да носи отговорност за себе си.
Често поемаме ролята на спасители, защото така ни е по-лесно, отколкото да се справяме с неудобството и неприятното чувство от сблъсъка с проблемите на другите. Не сме се научили да казваме: „Много жалко, че имаш такъв проблем. Мога ли да направя нещо за теб?” Вместо това заявяваме: „Добре. Аз ще свърша тази работа вместо теб.”
Някои от нас са усвоили модела да се грижат за другите в детството си. Може би дори сме били принудени да се държим по този начин, живеейки с родител алкохолик или при някакъв друг семеен проблем. Други пък са започнали да го правят в по-късен етап от живота си, като резултат от близките си взаимоотношения с алкохолик или друга подобна личност, която е отказвала или пък се е оказала неспособна да се грижи за себе си. Те са решили, че трябва да се справят с проблема и да оцелеят по възможно най-добрия начин, ето защо просто са обрали луфта и са се нагърбили и с чуждите отговорности.
Много от съзависимите са усвоили модела да се грижат за околните по някакъв друг начин. Може би някой се е опитал да ни втълпи следните глупости и ние сме повярвали в тях: да не бъдем егоисти, винаги да сме любезни и да помагаме на хората, в никакъв случай да не нараняваме чувствата на другите (предпоставката в случая е, че човек може да накара някого да се чувства по определен начин), никога да не отказваме и да не изразяваме личните си желания и нужди, защото не е учтиво.
Някои от нас са научени да поемат отговорност за другите, но не и за себе си. Има жени, на които отрано е втълпявано, че добрата и желана съпруга и майка се грижи за онези, които обича. От тях се очаква и изисква да постъпват именно по този начин - това е тяхно задължение. Някои мъже също смятат, че добрият съпруг и баща трябва да поеме грижата за онези, на които държи. Той трябва да бъде нещо като свръхчовек, който е отговорен за задоволяването на всички нужди и желания на всеки от членовете на семейството.
Когато някой се грижи за пеленаче или малко дете, понякога изпада в състояние, наподобяващо съзависимост. Отглеждането на бебе изисква човек да остави на заден план собствените си потребности (храненето в четири часа през нощта обикновено удовлетворява единствено потребностите на онзи, когото хранят), да прави неща, които не са му по вкуса, да потисне чувствата и желанията си и да поеме пълната отговорност за друго човешко същество. Грижата за децата не е спасяване. Това е истинска отговорност, а не онзи тип грижи, за който ставаше въпрос. Но ако родителят не се грижи и за себе си, не след дълго ще се сблъска с несгодите на съзависимостта.