Нима човекът в моето легло трябва да е мьртвопиян,
за да се чувствам по-добре?"
Алис Б.,
съзавсима, с двама бивши съпрузи алкохолици
- Чувствам се истински независима, само когато съм с някого - казва една полицайка, която е имала няколко интимни връзки с емоционално нестабилни мъже.
- От десет години съпругът ми почти непрекъснато се въргаля пиян и не е внесъл нито стотинка в семейния бюджет - разказва друга жена, директор на голяма организация за социално подпомагане. - Кой има нужда от такова нещо? - чуди се тя. - Вероятно самата аз. Но защо? Какъв е смисълът?
Веднъж ми се обади една жена, която съвсем наскоро се бе присъединила към „Ал-Анон”. Тя беше омъжена, работеше на половин ден като медицинска сестра, отглеждаше съвсем сама двете си деца, беше поела на плещите си цялата домакинска работа, грижеше се за ремонтите по къщата и се оправяше сама с финансите на семейството.
- Искам да се разделя със съпруга си - хлипаше тя. – Не мога да го понасям и не искам повече да бъда използвана. Но кажете ми, моля ви, смятате ли, че ще мога да се грижа сама за себе си?
Формата и думите са различни, но смисълът е един и същ: „Не съм щастлива с този човек, но не мисля, че мога да живея без него. Оказва се, че по някаква причина не мога да намеря сили в себе си и да се изправя лице в лице със самотата, е която трябва да се справи или от която се опитва да избяга всяко човешко същество - става въпрос за необходимостта да започнеш да се грижиш сам за себе си и да поемеш цялата отговорност за живота си на собствените си плещи. Не вярвам, че мога да го направя. Не съм сигурна, че го искам. Нуждая се от някого, какъвто и да е той, който да ме предпази от тази самота. Няма значение колко висока ще бъде цената.”
Колет Даулинг пише за този модел на разсъждение в книгата си „Комплексът на Пепеляшка”. Пенелопи Ръшанов обсъжда същия проблем в „Защо смятам, че не струвам нищо без мъж до себе си?”. Аз самата съм говорила за това много пъти.
Някои съзависими изглеждат крехки и безпомощни, други - солидни и властни, но във всеки от нас се крие по едно изплашено, клето и уязвимо дете, което отчаяно се нуждае от любов и грижи.
Детето в нас смята, че не заслужаваме любовта на околните и че никога няма да намерим утехата, която търсим; понякога това уязвимо дете се отчайва до крайност. Причината е, че хората са ни изоставили - и в буквалния смисъл, и чисто емоционално. Те са ни отхвърлили, обидили и измамили. Те никога не са около нас, когато имаме нужда от помощ, никога не разбират, не чуват и не се отзовават на нашите потребности. В крайна сметка започваме да мислим, че хората никога няма да бъдат до нас, когато имаме нужда от тях. Много от съзависимите са убедени, че дори Бог ги е изоставил.
Ние сме помагали на толкова много хора. Ето защо така отчаяно искаме някой най-после да помогне и на нас. Нуждаем се от човек, който да ни спаси от абсолютната самота, отчужденост и болка. Искаме да получим част от благата на живота, но не можем да ги открием в себе си. У нас е останала само болка. Чувстваме се безпомощни и несигурни. Другите ни изглеждат толкова силни и уверени в себе си. Затова решаваме, че в тях ще открием магията за нашето спасение.
Ето защо ставаме зависими от тях. Възможно е да станем зависими от любовниците, съпрузите, приятелите, родителите или децата си, от тяхното одобрение, от присъствието им. Ставаме зависими от това дали те имат нужда от нас. Зависими сме и от тяхната любов, макар да сме убедени, че никога няма да я получим, смятаме, че не сме достойни за обич и никога няма да ни бъде дадена обичта, от която имаме нужда.
Не твърдя, че съзависимите са някакви странни птици, които по непонятни причини се нуждаят от любов и одобрение. Всъщност повечето хора искат да бъдат обичани и желаят в живота им да има някакъв по-специален човек. Повечето хора имат нужда от приятели и изпитват необходимост околните да ги обичат и харесват. Това са естествени, здравословни желания. Общо взето, в повечето връзки - дори и в най-нормалните - има някаква емоционална зависимост. Но голяма част от нас не просто имат нужда от околните - те не могат без тях. И така ставаме подвластни на тази потребност - тя започва да ни контролира.
Прекомерната нужда от околните може да ни причини много проблеми. Постепенно щастието ни започва да зависи от тяхното присъствие. Насочваме цялата си енергия към другите и животът ни започва да се върти само около тях. Според мен, това явление върви ръка за ръка със съзависимостта и произтича от емоционалната ни несигурност. Смятам, че и постоянното търсене на одобрение също е резултат от нашата несигурност. Защото вярваме, че магията е в другите, а не в нас. В тях, казваме си ние, са и всички положителни емоции. По тази причина, колкото по-малко добро откриваме в себе си, толкова повече го търсим в другите. Те разполагат с всички блага, а ние нямаме нищо. Нашият живот не е важен. Били сме пренебрегвани и изоставяни толкова често, че накрая сами изоставяме себе си.